Успях да се освободя от едно момче в такъв смисъл че вече не ме интересува- не ми пука ама изобщо за него.Толкова ми е безразличен,че направо ме хваща яд за времето,което съм загубила в мислене за него-не си е заслужавало.

Просто ми е жал за него,толкова е смотан /меко казано/.Бях си изградила един божествен образ в негово лице,който обаче рухна и вече всичко е реално.

Просто отваряш очите си и проглеждаш,толкова е просто/разбираш,че доста време си живяла във някакво умопомрачение от,което е време да излезеш/.Толкова съм щастлива,че искам да споделя всичко това с повече хора и да им кажа ,че няма смисъл да се измъчват,ако нещо не стане с даден човек-просто не е било писано.И ето,че идва момента в,който осъзнаваш защо.

Между другото всички мъже са големи страхливци-ужасни са,но за съжаление бе тях не може.

Желая на всеки да намери своята половинка- тази,която наистина ще го запълни!