Здравейте приятели, ще ви разкажа една може би повтаряща се са енти път и до болка позната история.
Запознах се с едно момче от моя град преди година, всичко между нас вървеше като в приказка първите 4/5 месеца докато една вечер не получих обаждане от неговата приятелка за която аз не знаех.

Намерила в телефона му съобщенията който съм му пращала и беше побесняла,а той даже не си беше направил труда да ги изтрие.

Поговорихме си,обясних и че не съм знаела за нея (аз живея в друг град) и че спирам с връзката си с него (ако е имало такава).

Нямам думи да опиша това което изпитах след като затворих телефона с въпросното момиче, как се чувствах, а болката беше  неописуема.
Беше ми трудно да го преживея защото за първи път се бях влюбила,з а първи път изпитах нещо към даден мъж, преди него не срещах някои когото мога да кажа че обичам.

Мина се месец, и той ме потърси, вдигнах му телефона доста бясна, поговорихме си и аз като някаква хлапачка се съгласих да се видя с него. Знаех какво ще следва и пак но просто наистина го обичах.

Видяхме се,говорихме цяла нощ,попитах го защо ме е лъгал а тои ми отговори че просто не е знаел как ще реагирам. Чувстах се предадена,до болка наранена,чувство което не бях изпитвала. Започнахме отново да се виждаме с уверение че тои е скъсал с нея,докато не последва отново позвъняване от онзи номер от който ми спираше дъха...

Този път не беше толкова любезна,последваха заплахи,5 минутен разговор а аз имах чувството че умирам. Не бяха скъсали.След като тя ми затвори телефона,ми звънна той,започна да плаче,да крещи че найстина това е между тях че това е края.Безумно обидена аз пак му повярвах,пак го обичах повече от себе си и отново не му потърсих обяснение,каква глупачка съм била....

Държеше се мило със мен,прекарвахме незабравими нощи заедно,колко пъти ми казваше че не може да повярва че има такова момиче до себе си,че не ме заслужава. Бях щастлива. Посрещнахме нова година заедно, с цялата му компания,в онази вечер всичко направих за тях,аз им организирах новата година,а тои даже не ми благодари,държеше се супер хладно цяла нощ, държеше се с мен като чели съм длъжна да правя всичко това. Някои от приятелите му въпросната вечер много се озлобиха към него,повтаряха че не ме заслужава че не оценява това което има до себе си,че аз съм била първата която харесват.... а той,той нищо.

По едно време си остави телефона и излезна нанякъде, незнам какво ми стана но започнах да му разгледам съобщенията а не съм такъв тип човек,уважавам личното пространство у хората...

Няма да повярвате вътре какви неща имаше,колко различни съобщения от колко различни жени,докато ги четях нещо умираше с мен след всяко следващо. Нищо не му казах просто се отдръпнах от него (прекрасно посрещане на новата година няма що) стана време да се прибираме,купона веше свършил,всички бяхме прекалено уморени.

На тръгване явно осъзна че съществувам и искаше да ходим в тях,не тръгнах с него,ако до този момент му бях жената за единият секс повече няма да бъда. Прибрах се вкъщи а той много се ядоса,видях как мина през нас за да се увери че се прибирам а не че отивам някъде другаде и го лъжа...

Отново един месец не се чувахме след нова година. След това се видяхме един път и вече втори месец пак ни вест ни кост. Боли ме за този човек но аз повече така не мога да продължавам,един път му звъннах на скоро и по интонацията му на гласа разбрах че наистина се радва да ме чуе,каза ми колко се радва че съм се сетила да му звънна,кога ще се видим,как съм,всичко наред ли е при мен,че не може да повярва че съм му звъннала и такива неща,после пак нищо,не пожелах да се видим,просто исках да знам как е.

Вече не знам какво да мисля за него,иска ли да бъде с мен,играе ли си с мен,какво има към мен,има ли нещо изобщо ИМАЛ ЛИ Е ВЪОБЩЕ,една година се опитвам да си отговоря на тези въпроси и не мога,за това реших да ви споделя болката си и ще се радвам ако някои коментира.

Решила съм колкото и да ме боли да спра до тук,не знам дали си играе с мен или просто е такъв човек който не може да си показва чувствата (по негови думи) но аз съм до тук,не мога да продължавам да се боря за нещо което няма смисъл,борих се,не само за него,със себе си и семейството ми също..но за първи път се предавам просто мисля че няма смисъл,не искам всичко това да продължи още една година...

Съжалявам че ви занимавам с глупости,просто имах нужда да го споделя с някого.