Здравейте!

Вече наистина не знам какво да правя и си помислих че някой може да ми даде подходящ съвет. Преди доста време една от най-добрите ми приятелки ме запозна с едно момче. Излизахме заедно няколко пъти и за известен период от време бяхме прекъснали всякакжа връзка,но след няколко месеца отново се срещнахме при което не знам защо но ми направи по различно впечатление и започнах да си мисля много често за него по по-различен начин. Оказа се че и двама изпитваме симпатии един към друг и така се стекоха нещата че след време се събрахме.

Връзката ни продължи няколко месеца, в които бяхме неразделни,постоянно заедно навсякъде. И като се има предвид че се познаваме от доста време наистина и двамата много се привързахме един към друг,но естествено всяко хубаво нещо има край и както всичко си вървеше добре се оказа че ще трябва да се разделим защото той ще заминава при техните в Англия и там ще остане. Когато разбрах, не можех да повярвам.

Според него беше по-добре да се разделим по-рано за да не е толкова болезнено накрая. Опитах се да го убедя че ще е по-добре да сме заедно до последно защото мисля че като знаем че нямаме бъдеще всеки ще даде всичко от себе си за да изживеем една още по-пълноценна връзка,но нямаше начин да го пречупя и следователно се разделихме.

Разбрах че 2 дни след като сме скъсали е тръгнал с първата срещната и когато му поисках обяснение той каза че е с нея за да ме забрави по-лесно и в същото време излиза с още някакво момиче.

Преди за него на 1во място беше спорта и имаше стимул да се издига нагоре,но след като разбра че трябва да се откъсне завинаги от своите близки и приятели и да отиде там някъде далече в нова среда и хора да започне наново,промени си отношението към всичките си приятели,стана груб и нервен. Не мога повече да стоя отстрани и да гледам как праща всичко на вятъра и как сам се измъчва. Нима наистина е по-добре за него да разочарова най-близките си и да загуби приятелите си?!Не мисля!

Минаха няколко седмици и разбрах че след последния разговор с техните по телефона,те са му казали че няма начин да останат със сестра му при тях защото не са завършили все още в БГ .И тогава започнах да се замислям дали не си е помислял да се съберем след като имаме шанс или вече ме е забравил и думите  'обичам те страшно много,винаги ще те помня' не означават нищо,а може би тук се намесва и така наречената мъжка гордост?!

Не мога повече да стоя и да чакам,чувствам се сама без него,липсва ми ужасно много. Беше ме страх да му го кажа,но мисля че наистина го обичам,а той едва ли изпитва същото към мен вече.

Моля ви, дайте ми съвет,прекалено объркана съм вече...