Здравейте, в момента ми е много криво, имам нужда да споделя това което ме измъчва и реших да го направя тук...

На 22 години съм, преди 7 години се запознах с едно момче, което беше с две години по-голям от мен, харесахме се, излизахме заедно, но всичко продължи много кратко, той учеше в друг град и нямаше как да поддържаме връзка...

Преди две години пак се събрахме като на шега и нещата тръгнаха на сериозно...За много кратко време той реши,че аз трябва да съм жената, с която ще прекара остатъка от живота си... Казваше, че ме обича и че през цялото време ме е обичал и е знаел, че някой ден пак ще бъдем заедно. Отначало не се замислях много над предложението му за брак, но той беше много настоятелен и ме накара да се съглася да се омъжа за него...

Нещата се бяха развили много бързо, бяхме определили дата за годеж и т.н.,но аз не бях сигурна в чувствата си към него и не знаех какво точно искам.Почнах да се държа странно, направих всичко възможно за да го накарам да се замисли над всичко което се случваше...Само след 3 месеца той беше се отказал от мен, побърках го с моите лиготии(правех го нарочно) знаех, че ме обича и че няма да иска да ме загуби...

Милия се беше уморил от мен...Реших да се преместя да живея в друг град и го направих без дори и да си направя труда да го споделя с него и естествено това вече беше началото на края, аз не давах да се коментират моите решения.
Решихме, че не сме един за друг и скъсахме...А какъв е проблема ли?

Проблема е там, че преди една седмица разбрах, че се е сгодил и след няколко месеца се жени...Не знам защо, но много ме заболя...аз си мислех, че не го обичам, но защо тогава ме боли сега?Какво е това което чувствам...Защо го ревнувам?Много съм объркана...Ако не бях се държала толкова глупаво сега аз щях бъда тази до него...
Някой изпадал ли е в такова положение?
Можете ли да ми обясните какво чувствам?