Преди 3год.и половина поради глупави причини от моя страна направих всичко възможно да загубя голямата си любов. Не съм му изневерила,не просто си тръгнах защото ми беше писнало от работа в къщи и от вкъщи на работа,а живеехме от 3год. заедно и едно и също.

И на мен глупачката ми писна,а бях на 25 и ми се излизаше,а на него не той е малко работохолик, на години е колкото мен и вече се беше наживял, само работа му дай то няма лошо, но аз се чувствах зле и сякаш затворена в капан имахме си всичко апартамент кола, куче, пари, а аз се чувствах сама.

И един ден аз си събрах парцалите и при брат ми защото родите ли те ни не живеят в този град и се почна едно излизане,пикници разходки все с приятели де моите предишни те не бяха обвързани и ми беше добре.

Той не ме търсеше, но това беше само за 1 лято, намерих си приятел хубав добър и не щеш ли реших ме да се оженим и не мина и 1месец като се почна една мъка по вече бившият ми приятел, че и до днес.

Мъка, мъка голяма знам, че той си има вече др. приятелка живее с нея, а аз сърцето ми капе от мъка какво да правя от сега на татък.

Моля за мнение, късмет на всички и се обичаи те се!!!