Здравейте. Ето, че отново пиша тук. Преди 4 месеца се разделихме с приятеля ми по негово желание. Той имаше сериозни проблеми и получаваше заплахи по телефона.

Всичко това го принуди да реши, че най-добре ще бъде да се разделим, за да ме предпази. И на него му беше трудно да вземе това решение. Когато се разделяхме, видях в очите му тъга.

Само два пъти преди това бях виждала този поглед и двата пъти беше, когато е загубил близък човек. Изпрати ме на спирката на трамвая и докато се качвах се обърнах и видях, че и той се беше обърнал и ме гледаше и продължи да гледа и след като трамвая тръгна.

И така минаха две седмици от раздялата и му писах смс и той ми пожела да бъда щастлива. След това реших да не пиша повече.

Но ето, че дойде Свети Валентин и изненадващо получих смс от него с пожелания да открия истинската, голямата и непреходна любов. Пожелах му същото.

Мина месец от раздялата и докато се разхождах из центъра случайно се срещнахме, прегърнахме се и се целунахме както преди и той предложи да седнем на кафе. И така поговорихме си 1 час, но той беше много мълчалив и почти нищо не сподели за себе си. Чувстваше вина и мълчеше.

По едно време каза "Виж все едно не сме ставали от тук". После изведнъж изтърси на шега "От както се разведохме". Сякаш чувстваше носталгия за миналото. Накрая пак се разделихме с целувка както преди.

И така минаха още два месеца, през които се чувахме 2 или 3 пъти по празници. После той ми звънна и ме покани да излезем, да си поговорим. Видяхме се, той отново почти нищо не сподели за себе си. Аз му разказвах какво се случва при мен. Бях усмихната и може би изглеждах щастлива, но истината е, че не бях щастлива, но не исках да ме вижда унила и тъжна.

Наистина случиха ми се интересни неща, запознах се с нови хубави хора, но вътрешно чувствам една празнота. Той ми каза, че се чувства облекчен като ме вижда щаслива, но това беше заблуда. Аз не бях щастлива. Подпита ме по заобиколен начин дали си имам някого и аз казах, че не ми се занимава.

Преди често ходихме в това кафе и на собствениците им се роди детенце, което израстна пред очите ни. И по едно време заговорихме за него и той каза "Все едно е наше дете". Поговорихме си няколко часа и на раздяла му казах, че не съм го намразила и че винаги когато поиска да си поговори с някого може да ме извика, ако има нужда от приятел.

Прегърнахме се, целунахме се пак както преди и се разделихме. После пак се чухме за празници.

Липсва ми много. Бяхме заедно 3 години и половина. И последната година беше най-хубава за мен. Още го обичам и не мога да погледна друг.

Сега излизам с две момчета, просто ей така като приятели, без интимности, без целувки, без прегръдки. Дори единият ми се обясни в любов, предлага ми сериозна връзка, но аз не изпитвам нищо.

 Харесва ми на външен вид, добър е, но не минава среща без да спорим за нещо. Каквото кажа все ще започне да ми дава факти и да спорим, а аз мразя да споря. Просто приемам, че всеки си има собствено виждане за нещата и не намирам за нужно да се спори, а той все повече и повече задълбава и аз колкото и да не искам се налага да водя спор.

Другото момче, с което излизам пък много често вмъква разни мръсни думи, говори само за кръчми и не ми харесва и на външен вид. Не знам какво да правя. Нищо не изпитвам към никой от двамата. Имам чувството, че съм станала безчувствена.


Истината е, че не искам никой друг освен предишния ми приятел. Но знам, че щом е решил веднъж да се разделим, едва ли би си променил решението. Като се разделяхме му пожелах да реши проблемите си, а той ми каза, че са нерешими. Мъчно ми е за него. Често го сънувам.

Сънувам как отново сме заедно. Как ми казва, че ме обича, че съжалява, че сме се разделили, как ме целува и т.н. Той винаги е бил толкова внимателен и мил с мен. Нищо лошо не ми е казал и нищо лошо не ми е направил, за нищо не ме е използвал и нищо не ми е искал.

Напоследък се опитвам да не мисля за него, но не се получава. Гледам да не храня надежди, че може отново да сме заедно, но все пак тайничко се надявам да се случи чудо.

Благодаря, че прочетохте историята ми. Ще се радвам да прочета коментарите ви.