Искам да ви разкажа моято история, защото вече ще се побъркам.

Бяхме заедно година и половина,беше най-хубавото време през целия ми живот,бях невероятно щастлива..Проблемите,глупостта и т.н. успяха да ни разделят,вече го няма до мен от половин година,аз не мога да го забравя и не искам.

Разделихме се най-вече заради моята гордост,ако ме беше помолил да остана - щях,но той не си направи труда като че ли..само каза,че е най-доброто за мен.

Скъсахме заради една негова уж добра приятелка,с която тръгна 2 седмици след нашата раздяла.Потърси ме и искаше отново да сме заедно,но аз не можех да го приема обратно,въпреки че го исках...Той не се отказваше и постоянно ме търсеше,идваше да ме види,извиняваше се ,кълнеше ми се в любов.Аз вече не му вярвах както преди,след като е тръгнал с нея - това значи че и докато е бил с мен е имал отношения с нея (според мен е така).Той скъса с нея,каза,че е заради мен.

Последния път,когато се видяхме(преди месец) той ми каза,че вече не може така,че се мъчи,че иска да опита да ме забрави и аз го пуснах да си отиде,сигурна,че няма да ми пука.

Има моменти,в който искам да умра,да спре да ме боли толкова..Липсва ми ужасно много ..
Той е единствения ,който някога съм обичала и съм държала на него,а той дори не иска да ме чуе и види в момента ..Не мога вече