Здравейте!
Преди три години приключи връзката ми с най-прекрасния човек,когото съм срещала.Обичахме се безумно,допълвахме се страшно много,давахме всичко един за друг,всичко беше като приказка.

Година бяхме заедно,след което аз реших да се разделим.Живота тепърва ме грабваше,исках да видя много,да изживея различни неща,развлечения...неща които може би нямаше да изпитам,докато съм с него ,не че ме е спирал от нещо напротив имах пълна свобода,но пораствах и мисленето ми лека,полека се променяше...

Винаги съм таила безкрайно топли чувства за него,не съм спирала да го обичам.Той е човек,на когото винаги мога да разчитам,страшно много го уважавам и ценя.Въпреки старанието си да ме задържи,аз бях категорична.Минаха години,той си имаше сериозна приятелка.Премести се в дрг град,започна работа.

След това приятелката му отиде при него,заживяха заедно,макар че той не изгаряше от желание(поне по неговите думи).От раздялата ни до ден днешен се чуваме,останахме много добри приятели.Преди няколко дни му се обадих да го чуя как е и да го попитам дали ще дойде на празника ми,за който съм му споменала отдавна.

Той звучеше някак странно,сякаш има нещо което му тежи,спомена ми,че има проблеми и за момента няма да може да дойде.5 минути след разговора ни той ми се обади и каза,че иска да ми каже нещо,което дори през ум не би ми минало.Каза,че ще се жени и,че чака дете от приятелката си,т.е. вече годеницата му(като казвам годеницата му,сърцето ми се къса...)

При което по цялото ми тяло мина една вълна,причерня ми и се хванах за сърцето.Не можех да повярвам,имайки напредвид,че до преди няколко седмици той възнамеряваше да се разделя с нея,чакаше подходящ момент,тъй като си имаше и други проблеми,а и все пак са заедно от 2 години и не му е било толкова лесно да каже край!

Каза,че ще види как ще потръгнат нещата и ако е зле ще иска развод..Казах му,че детето си е една отговорност...той отвърна "цял живот да бъда роб ли?"

Споменах му,че има вероятност детето да не е от него,знаейки що за стока е годеницата му.Той каза,че има отличителни белези,по които ще разбере дали е негово или не.Другата седмица ще дойде да се видим,да поговорим...

Търся съвет от Вас,тъй като съм объркана.Не зная какво да правя и изглеждам глупаво,не знам как да постъпя.Сега осъзнавам,че го обичам истински...Не искам да страда,а знам че с нея той няма да е щастлив.

Аз самата се чудя дали съм сигурна,че искам да съм с него и не намирам отговор...тази година реших да уча и отново съм изправена пред нови хоризонти.Не искам той да страда,аз също не искам да страдам и не зная как да помогна и на него и на себе си!