Здравейте!

Току-що се прибирам от поредното кафе с един мъж, който не ми е съпруг.

С този мъж повече от година си пием кафе-аз го плащам,ходим по магазини-аз плащам покупките, говорим си по телефона-аз плащам телефонните сметки.... и така всички разходи са за моя сметка.

Сега сигурно се питате -каква точно е ролята на този мъж в моя живот-хахахах-и аз не знам.Просто глупостта е присъща на хората.

Днес изпихме поредното кафе-аз го платих-говорихме си-почувствах се щастлива и реших да му предложа да правим секс/ все пак според мен ,когато двама души се срещат и не са само приятели това е естествено/ Той ми отказа-просто ми отказа.

Тъжно ми е-плача си-истината блесна/ не че не ми е била винаги пред очите/ но сега заблестя-хахаха.

Стана малко истерична история-но е трудно да сложиш край на едно забавление,което ти е носило положителни емоции.Искам да приключа без да плача,искам да спусна завесата на този почти двугодишен театър ,да затворя зад гърба си вратата и да забравя.Поех си дълбоко въздух.

МИСЛЯ ,ЧЕ НАПРАВИХ ПЪРВАТА КРАЧКА КЪМ ИЗХОДА.Надявам се вие да ми помогнете и подкрепите в следващите стъпки.Благодаря ,че ме изслушахте