Преди 6 месеца приключих 5 годишна връзка която едва не разби семейството ми.мислех, че лесно ще го забравя и няма да ме боли! Уви,колкото минава време боли,боли,не спира!

Защо няма хапче за изтриване на спомени,защо сме така устроени да помним обидата,унижението,а не хубавите неща!кажете ми как да му простя и да забравя?

Мисля,че се побърквам!Сутрин се събуждам с мисълта за него, цял ден е в мислите ми и вечер заспивам,ако успея пак с мисли за него! Не заслужава това защото е от типа Дон Жуан,аз бях втора цигулка след жена му,а след мен имаше поне още две!

Зная,че никой на никого не принадлежи,но мислех ,че вярата и доверието в  една такава връзка са на първо място!

Явно морала и ценностите са различни при всеки!

Лесно е да махнеш някого от живота си,трудно е да накараш сърцето си да го изхвърли...объркано се получи,но и в главата ми е толкова объркано!

Искам отново да обичам,да бъда обичана трудно е да забравя!ако някой има лек да ми го каже.....