Здравейте,
Преди година и 2-3 месеца се запознах в чата с един прекрасен мъж. По принцип не си падам по този начин за запознаване, но след като си разменихме няколко реда, започнах да изпитвам нужда непрекъснато да си бъбрим. Разменихме си телефони и връзката ни се превърна в една красива телефонна история.

Изпитвахме нужда да се чуваме непрекъснато, говорехме си за всевъзможни неща, станахме много близки без да сме се виждали. Той настояваше да се видим, на мен и така си ми беше добре, опасявах се, че ако се срещнем “на живо” магията може и да се развали. Той ставаше все по-настоятелен, докато един ден каза, че започва да си мисли, че крия нещо, щом не желая истинска среща.

При така поставен въпрос, аз склоних. След първата ни среща, женската ми интуиция ми подсказа, че той е влюбен в мен до уши. Бях щастлива, защото го харесах много. Втората среща беше още по-прекрасна. А третата...тя остана последна. Какво се случи?

Той започна да намеква за физическа близост. Не че ми беше неприятно, напротив, но макар и да го познавах от доста време, реално се виждахме за трети път. Не се правя на много морална, но да легна с мъж на трета среща не е типично за мен. Опитах се да му го обясня, но явно не го направих по подходящ начин и той се засегна много. Настроението падна, аз също се разстроих.

Извиних му се многократно, че не съм искала да го обидя. Все пак обаче, не промених мнението си и не правихме секс.
На другия ден, измъчвана от притеснения му звъннах 3 пъти – казваше, че не е удобно да говори в момента. На следващия ден това се повтори. На третия ден настоях да ми обясни какво се е случило и отново се опитах да му се извиня. Той каза с равнодушен и безразличен глас, какъвто досега не бях чувала от него, че трябва да си понеса отговорността от казаното и че не иска повече да се чуваме.

Бях в шок и все още съм. Оттогава не съм му се обаждала, нито той на мен.

Чувствам се ужасно. Не зная какво да мисля и как да постъпя.

Какво е вашето мнение?