Здравейте,
Искам да споделя с вас какво се случва с мен напоследък. Сигурно не съм единствената, но ми е странно...
Естествено мисълта за бившия!Разделени сме от две години и половина, почти!имала съм други мъже, а от известно време си имам и сериозен приятел, който е страхотен, мил, чаровен, всичко, което искам!Но!Всеки ден минавам покрай тях - домът, в който съм живяла!Всеки ден си мисля какво прави как е!Аз го зарязах, защото ми писна да не съм като майка му!

Връзката ни беше страхотна, преди да се преместим да живеем в тях естествено!После и аз не знам какво стана..живяхме там половин година и ми се наложи да пътувам за един месец, през този месец всичко се срина...а той не направи ни6то!когато му казах 4е за мен всичко е приключило той ми каза: Ами, щом така си решила, то като не стане на твоята...

И така, последва една една тежка година, загубих баща си, лутах се между пиянство и мъже!Станах студена и егоцентрична!Просто желязна!Дори по едно време започна да ми харесва!

Той уби всичко в мен!Почти се чувствах като на батерии!Просто ме размаза, толкова, че болката беше и физическа!
И така ужасно беше!Но след време се запознах с приятеля си и реших че това е човекът, с когото искам да съм и който наистина ме заслужава!

Проблемът е, че всеки ден когато пътувам към работата си минавам покрай бившия и така с времето започнах да си мисля за него!Опитвам се да си спомня болката, която всъщност няма как да забравя, но си спомням и хубавите моменти!Мисля си дали и той се сеща за мен и за хубавите моменти!

Но въпреки всичко знам,че дори и някой ден да се срещнем, няма да се върна при него!Дори и да ми се иска няма да го допусна отново в живота си!