Здравейте,читатели на Розали.
Всеки ден чета истории и ето че дойде времето и аз да напиша своята.

Преди ден приключих 4г. връзка.Всичко беше прекрасно,е разбира се че е имало и трудни моменти ,но като цяло бях много щастлива.Преди 5 месеца приятелят ми замина на бригада в Англия.

В началото ми беше много трудно,но както и да е издържах толкова много време да не го виждам(като се чувахме по телефона почти всеки ден).И сега когато остава още един месец преди да се върне ми се обади и ми каза да се чувствам свободна!

В първия момент изтръпнах не бях сигурна дали съм чула правилно и естествено го попитах какво?А той каза че постоянно мислел за мен ,че се измъчвал ,че не иска и аз да страдам..За мен това не може да бъде причина да стискаш толкова време и преди края да се предадеш..Къде отидоха всичките планове които имахме и може ли да ми се случва нещо подобно?Обичам го повече от всичко на света и още не мога да повярвам.

Не знам къде се намирам в момента..чувствам се ужасно!Не може да се кълнеш че обичаш един човек ,а след това без причина да му съобщаваш подобна новина,и да му предлагаш приятелство!Какви приятели можем да бъдем след като аз искам от него друго което той казва че не може да ми даде?

Как до вчера ми обясняваше колко много ме обича а днес иска да е свободен..не иска да страда?

При всяка мисъл за него избухвам в сълзи.Как ще го гледам от тук нататък като ще се засичаме почти всеки ден?Дали не е изпаднал в някакво състояние от това че е сам че е толкова далече..и мисли че така ще му бъде по лесно..?

Това е единствения човек който съм обичала истински.Не мога да си представя да съм с друг ,а също така не мога да си представя и това да го вида с друго момиче ,а знам че това ще стане.След седмица има рожден ден мислих да го изненадам да му изпратя някакъв подарък..но вече няма смисъл..Забравих да кажа че сам само на 18г.а той е две години по голям.

Моля Ви дайте ми съвет как да продължа напред как да го забравя и да не страдам за него ,като постоянно мисля и си спомням времето в което сме били заедно..Не очаквах че края може да е толкова близо и че ще се чувствам така.Той ще остане завинаги в сърцето ми!

Мразя деня в който замина,предполагах че може да се е отчуждил донякъде това е много време,но за раздяла не съм си и помисляла.Мислите ли ,че като се върне ще ме потърси отново?

Благодаря че прочетохте историята ми..