Здравейте!Реших да Ви разкажа историята си и ще се радвам да разбера мнението Ви.

Преди 5 години започнах чисто сексуална връзка.Той беше обвързан а аз много наранена за да искам нещо повече.Виждахме се често,дори много често повече от година.През цялото време той се разделяше и събираше с приятелката си.На мен ми беше все тая,просто исках той да е щастлив.

В крайна сметка аз се обвързах с друг и престанахме да се виждаме,просто така,без обяснения.

След време ме потърси отново но му отказах.Бях щастлива с човека до себе си.Отказах но едно гласче в мен крещеше:искаш го,искаш го както преди!

След време връзката която имах започна да се разпада,"поканата" се повтори и аз не отказах.

Сложих край на връзката си,не заради него а защото просто всичко вече беше свършило.
Сега се виждаме пак.Той е все още обвързан.Твърди че я обича но аз не виждам да е щастлив.

Той е женкар.Веднъж за бройката и толкова.Съзнавам че съм голяяямо изключение но незнам
защо.

Проблемът е че сега разбирам че го обичам и искам да съм с него.Вече не искам да съм любовницата. Немога да му кажа защото ме е страх че ще го изгубя.Страх ме е че като чуе за чувства ще мина в графа "като всички останали" и няма да го видя повече.

А може би няма да стане така,но аз нямам смелост да призная.