Здравейте,

Преди 5 месеца се разделих с приятеля ми. Той реши, че е най-добре да се разделим. Всичко стана, защото аз все не бях доволна от малкото време, което има за мен понеже работи на две места, а трябва да се грижи и за семейството. За майка си, която беше в болница и още много други ядове му се бяха струпали и в работата. А аз все недоволствах, че няма достатъчно време за мен. Разбирах го, но въпреки това понякога се мръщех.

 Споделих му за годежа на една моя приятелка, която се сгоди на "Св. Валентин". Тогава той каза, че всички тогава очакват да получат пръстен от любимия. А аз казах, че не очаквам. Исках просто да му кажа, че не искам да го притискам, да знае, че не очаквам, че щом сме заедно непременно трябва да се оженим един ден.

Много разказвах за сватбата на приятелката ми и той явно реши, че искам и аз да се женя в скоро време. В същото време той за момента не е готов на такава стъпка, както и аз. Но си е помислил че бързам, че искам и че той ме спира да осъществя това, защото просто не е готов. И ето че след последният ни разговор, в който се оплаквах от липсата на време за мен, говорех за сватбата на приятелката ми и той като че ли се уплаши. Дори малко го обидих като казах "ето виж този човек е зрял готов за такава стъпка" и така го засегнах, сякаш той не е достатъчно зрял и така нататък. Не исках да прозвучи така.

Два дни след тази наша среща той ми написа смс в който ми каза, че е най-добре да се разделим в скоро време. Бяхме заедно почти 4 години. Каза ми, че скоро едва ли ще бъде готов за брак, че може и след 10 години да сме на същото дередже.

Да си излизаме и нищо по-сериозно. Каза ми "Нали ще ме поканиш на сватбата" сякаш аз съм се разбързала да се женя. Остави ме за да си търся друг, за който ще мога да се оженя в скоро време. И всичко заради моите приказки. Той просто се уплаши и помисли, че очаквам от него толкова много неща. Каза, че иска да останем приятели. Аз за никъде не бързах и ми беше добре с него. Не съм очаквала нищо освен, че ще продължим да си се виждаме.

Свикнах с него и ми беше хубаво и спокойно. После на два пъти се виждахме и той се държеше по същия начин с мен дори последния път като го прегърнах за довиждане той не ме пусна докато не дойде трамвая и накрая сам ме целуна както преди. Виждам, че му е мъчно, но той е убеден, че е постъпил правилно, за да ме освободи да създам семейство. Аз съм на 27, той на 28. Но аз не бързам да се омъжвам, но от моите приказки явно той разбра друго. И така сама развалих всичко и сякаш му казах ако не беше ти до мен до сега да съм омъжена и да имам деца ако беше по-зрял.

Сигурно така го е тълкувал. И ми каза сигурно след година ще те видя да се разхождаш с количка по улиците. Как можах? Как не се съобразих, че с тези мои приказки ще разваля всичко? Каза ми че виждал че съм нещастна и каза "Пусни птичката на свобода да е щастлива" и за това ме пуска, за да съм щастлива. Но тази приказка аз я знам като: Пусни птичката на свобода и ако се върне значи винаги е била твоя. И тълкувам тези негови приказки като че ли аз трябва да направя избор дали да се върна или завинаги да се махна, макар че той каза, че е най-добре да се разделим.

Много го обичам. Много ми липсва, липсват ми срещите ни. Излизам с други сега, но не искам никой друг освен него. Скоро и двамата имахме рождени дни и аз му се обадих да му честитя и той ми звънна още рано сутринта. И като му казах, че съм го сънувала точно този ден той каза "Виж какъв подарък е този сън". "Нали аз пръв ти честитих".

Като го питах а целувки няма ли да ми пратиш и той каза "Ти си знаеш за целувките" и предния път ми прати целувки. Усещам че още има чувства към мен. Чудя се какво да правя. Дали да не поговоря сериозно с него и да му предложа пак да се виждаме като преди, но много ме е страх да не ме отхвърли. Напоследък още повече работа има и не знам. Много искам пак да сме заедно, да изчистим това недоразумение, което се получи.

Единственото, което искам в момента е да се виждаме като преди дори само веднъж в седмицата. Да си споделяме, да се прегръщаме и целуваме като преди. Усещам го той не е изстинал към мен. Пак беше същия на последните ни срещи. Пак отвътре му идва да ме прегърне и целуне. Сякаш не сме се разделяли. Имаше тежък период и е взел това решение, за да освободи и мен. Казва че няма друга жена и не е имал докато е бил с мен. Искам пак да сме заедно.

Благодаря че прочетохте дългата ми история. Моля ви да анализирате ситуацията и да ми дадете някакви съвети как да постъпя. Дали има шанс отново да се съберем и как да под ходя без да досаждам и да се натрапвам?