Имах най-страхотния приятел на света, бях влюбена в него до уши...

Докато един прекрасен ден, не се оженихме и тогава вси4ко тръгна наопаки.Страстта ни отмина,  той сякаш започна да ме приема за даденост, бях добра когато си вършех домакинската работа и когато му се приискаше секс с готовност да го приема.Роди ни се дете и си мислех, че по този начин нещата ще се оправят, но сгреших.

Женени сме едва от 3г.,  аз съм на 22г., а имам чувството, че сме женени от 20г.Споделях с него как се чувствам, но без резултат.

Докато започна да не ми пука, вече не изпитвам нищо към него и разбрах, че сме се оженили защото връзката ни е била изчерпана.Не си представям да прекарам целия си живот по този начин,  чувствам се като в затвор и не мога да дишам.

Искам да го напусна, но не събирам смелост, страх ме е какво ще кажат родителите ми и хората.

Моля помогнете ми, дайте ми съвет, не зная какво да правя.