Имам нужда от мненията на читателите тук, макар че решение за момента вече съм взела.
Но от различните коментари на които съм попадала към истории или статии, виждам че всеки дава различен поглед над дадена ситуация, и страшно ми се иска да чуя такива за моята.
На 29 съм, семейна от 7 години.
Омъжих се за най-добрия си приятел, имаме дете на 5. Разбираме се, обичам го, но в емоционално отношение не ме удовлетворява, имам нужда от страст - не сексуална. Мислех че е каприз това, че ще свикна, но вече толкова години...липсва ми страстта. Не казвам че тя е най-важното в един брак, но не е ли важна в отношенията за да се нарекат те любов?
Преди година се запознах с мъж, влюбих се, и той в мен. Семеен, 8 години по-голям, има 3 деца. Не разбрах защо се влюби и той, твърди че е щастлив с жена си. Скоро след като се запознахме каза, че иска да живее с мен, дълго го повтаряше, аз все отговарях че не съм готова да разбием две семейства и да страдат 4 деца. Той приемаше това без да ме упреква, но малко по малко започва да става студен в поведението си. А аз започнах да страдам, че сама съм го отблъснала.
Той иска да е верен съпруг - разбирам го. Но боли.
Чудя се беше ли глупав изборът ми.
Да спра да го обичам не мога - не става по желание.
Да сме заедно и със семействата си е вид измама и лъжа към тях.
Да ги изоставим също не ми се вижда правилно решение.
Не искам да направя други нещастни, но от друга страна това е моят живот - утре ще погледна назад и ще разбера, че съм пропуснала може би единствения си шанс да живея в Любов.
Избрахме да бъдем със семействата си, мислите ли че това е най-доброто за ситуацията?