Здравейте мили дами,

И аз чета редовно този сайт и се реших да споделя моята история и може би също да получа адекватно мнение по нея.

Преди почти година се запознах с едно момче (той е турчин)и много ми допадна, влюбих се безумно в него. Той не е от моя град но в началото идва няколко пъти при мен и накрая аз се преместих в неговия и така започна нашата връзка.

Той се отнасяше с мен като с принцеса и дори се плачех, че може би това е твърде хубаво, за да е истина и така излезе. След няколко месеца той започна да ми обяснява как нямаме бъдеще заедно, но не се разделяхме, той казваше, че ме обича и че така решил заради верите.

После пак всичко беше красиво помежду ни докато пак не ми го каза и така на периоди - не сме заедно, но сме винаги неразделни.

Докато един ден не ми каза, че иска да е с друга и че е намерил вече (той е на 28, тя на 19). Аз направих всичко по силите си да го задържа, дори направих грешката да го моля да ни даде още един шанс, но той беше твърд.

Потъпках достойнството си заради него, защото вярвайте ми не съм обичала никого така. След тази случка се виждахме два, три пъти като \"приятели\", той ми разправя за нея и аз не издържах,не може да има приятелство межди нас.

Пак за пореден път се унижих и го молех да бъдем заедно, но той искаше нея и каза, че съм паднала на много ниско ниво да се моля. И така се разделихме много лошо и дори не вярвам някога да се потърсим.

И сега стоя си сама и си представям красивите моменти заедно и се чудя как може да заличи тази една година с мен и веднага да отиде в прегръдките на друга. Да ме изтрие толкова бързо от живота си(ние сме разделени от месец). Моля ви помогнете ми със съвет.