Ето моята история.
Преди няколко месеца се запознах с мъж на 37 г. Той е разведен с дете, но това не е стояло като пречка пред мен.
Всичко вървеше добре до един момент в който усетих, че нещо не е наред.
Имахме бурен сексуален живот и не само това, бяхме приятели и споделяхме всичко, не можехме един без друг.
Събрахме се да живеем заедно, и той все по малко ми обръщаше внимание. Ако си мислите, че се сети за именния или рождения ми ден- много се лъжете. Нито цвете нито дори целувка не получих.
Никога в нищо не сам го ограничавала. Дома му поддържам в изрядно състояние, пера, готвя /по неговите думи вкусно/, но все пак усещам, че нещо не върви, докато не дойде деня на лъжата.
Каза, че ще ходи на селото си да закара майка си и дъщеря си. Предложих му да вземе един багаж, който трябваше да занесе там, а той отказа.
И светна сигналната лампичка! Призна си, че няма да ходи и остана да поговорим. И в този момент започват sms-и и обаждания от негова клиентка. “Какво се случи”+”Защо не искаш да се видим”. Така няколко дни.
Взех решение да го напусна, въпреки че се кълне, че няма нищо между тях. Тя е колкото него и е като него разведена с дете, а пред мен е живота.
Багажа ми е събран от два дни, но все не мога да си тръгна.
За щастие открих една подобна на моята история.
Прочетох коментарите и току що му съобщих по телефона, че наистина го напускам.
Правилно ли постъпвам, защото наистина го обичам.