Искам съвет, скъпи момичета.

Бях с един мъж 3 години. Всичко беше наред. Преди известно време, да кажем 6 месеца, скуката и еднообразието взе връх. Започнахме да се караме за нищо. Аз започнах да гледам само негативното в него, дразнеше ме постоянно.Спрях да се съобразявам с него, дали на инат, дали от друго не знам. Всяка негова дума ме изкарваше извън равновесие.

Той постоянно ми казваше че ме обича, искаше близост с мен, но аз се отдръпнах.Дори започнах да го манипулирам.Това разбира се го осъзнах сега. В работата беше много динамично, имаше много мъже, които ме ухажваха, а аз като че ли , окрилена от флиртовете и от неговото мрънкане, сложих край на връзката.Не ме разбирайте погрешно, обичах го тогава, но не издържах така. Ядосвах се за неща които е направил в миналото, ядосвах се, че не ме разбира,а май аз самата не го разбирах.

Сега не сме заедно, но много ми липсва. Не знам какво стана.На раздяла го обидих много, него го болеше , не искаше да си тръгне, но май и нямаше какво да направи. От тогава ми звънна само един път. Искаше да ме чуе. Аз се държах студено тогава, дори му подвикнах.

Мисля, че ще съжалявам, май започнах вече, защо се случи така, кажете?