Здравейте аз съм момиче на почти 19 год. Искам да споделя своята болка защото тя ме изгаря отвътре и колкото и съвети да чувам и мили думи те не ми помагат.Не съм мислела че толкова трудно ще го преживея.

Става дума за първата ми любов.По принцип съм момиче, което трудно дава сърцето си на някой,но това стане ли обичам този човек истински и с цялата си душа. Историята ни започна миналото лято когато се запознах с него и започнахме да излизаме в една компания. отначало не го харесвах , а той беше настоятелен и с времето като го опознах, разбрах, че е момче с добро възпитание, което на повечето млади на нашата възраст липсва, беше чаровен, с чувство за хумор, леко срамежлив и така започнах малко по малко да се влюбвам. Тръгнахме заедно. Макар че и двамата бяхме 12 клас на мен беше много трудно тъй като усърдно се подготвях за изпитите, които ми предстоят, но винаги намирах време за него, колкото и да съм уморена.

Той ходеше на училище , на работа и вечер обикновено се виждахме за малко. Винаги беше изключително внимателен с мен, а когато не се виждахме се чувахме по телефона. Той в случая бе по-активната страна. На мен беше ясно, чеаз ще ида уча в друг град, а той най-вероятно не и не исках да живея в мечти затова гледах по-реално на нещата или поне се опитвах. Не исках после да страдам . Така двама та имахме бал-мина неговия и моя, който благородие на него беше приказка. Подари ми един много скъп за мен подарък, който сега не свалям от себе си именно защото е от него-пръстен.

Аз се привързах към него още повече, вече можех да кажа наистина че го обичам , защото когато аз казвам тези думи влагам в тях наистина значение. Дойде и момента, в който станахме и още по-близки. може би чаках прекалено дълго , но исках да знам, че той е момчето, с което искам да го направя и не съжалявам. Той беше достатъчно търпелив през тези месеци, което много оценявам и може би отчасти това го издигна още повече в очите ми. Не сме се карали сериозно докато бяхме заедно , даже по1ти никога. И ето след тази така хубава приказка нещата започнаха да се променят и аз усещах това. Той вече не ми казваше толкова често и \"обичам те\" освен ако аз го кажех и той отвръщаше \"и аз също\" , но беше все така внимателен към мен, правехме планове да се опитаме да учим в един град, да живеем заедно и т.н. Аз се разбирах с техните много добре и те приемаха като час т от семейството.

Проблемите ни настъпиха скоро. След като ни минаха матурите и дипломирането осъзнахме че той няма голям шанс за кандидатстване или на й-добрия му избор беше град на около 100км. , където исках аз да уча. Отначало бях скептично настроена, но исках заедно да останем. И както живеехме в нашата розова приказка влезнахме в реалността. Неговите родители го притиснаха да чуи, започнаха да ме дават като пример за него за амбиция успех и т.н. Това още повече ни отдалечаваше. Аз го обичах и му казах, че ако иска моята помощ ще му помогна, но ако той наистина иска., но не искаше.

В един слънчев ми го гледам, че е в лошо настроение, събра смелост и ми каза искам да се разделим и изтърканата фраза \"по-добре да си останем приятели\". Това беше толкова неочаквано и така ме заболя. Попитах го защо ,а той ми рече заради разстоянието ли. Попитах има ли друго момиче , а той каза \"няма\", но беше толкова объркан. Разплаках се и той също, казах му толкова съкровени неща като това колко много го обичам, че той е момчето на , което съм дала сърцето и душата си, аз цялата бях негова. Казах му ,ч е съм готова да поне да опитаме да си дадем шанса да бъдем заедно, при което той ми каза-\" и аз те обичам и ще си дадеме поне иден шанс да опитаме\".

Дадох му малко време да успокои, без да го търся, защото осъзнавах че е объркан, че и времето го притиска. на следващия ден той бе до нас и всичко беше наред. Попитах го има ли нужда да говорим, той каза \"не\". Вечерта аз имах другарска с класа си после трябваше да ходим на дискотека. той трябваше да дойде там, но след като дойде на него не му хареса , аз бях малко под градус и реших да си тръгна с него. На следващия ден той не ми се обади,. Вечерта аз му звъннах ,но той беше някак си студен. Заболя ме от това. Реших да му се обадя пак и да го помоля да поговорим . Знаех че след този разговор ще се разделим и така стана. Той ми каза че иска промяна , да бъде сам, че толкова е свикнал с мен през тези 11 мес през които бяхме заедно, че съм станала част от семейството му, че чувствата му се били променили и т.н.

Решихме че оставаме приятели и ще излизаме така занапред.Попитах го има ли шанс в бъдеще пак да се съберем той ми каза \"да\". Ама май го каза , а за да не ме нарани. Чувствах се ужасно през следващите дни. А той излизаше с приятелите си все едно нищо няма. Тогава реших и аз да му покажа че е ми пука макар че не беше така. Няколко дена след като се разделихме излезнахме цялата наша компания и аз се държах все едно нищо няма- бях весела и седнах точно до него в заведението. общувах си с него ли поне се опитвах, защото той беше като попарен, не очакваше такова нещо от мен.Не ме поглеждаше , изглеждаше гузен. Така и през следващите дни, сякаш бягаше от мен, макар че опитваше да се държи нормално.

Така не се виждахме една седмица. Очаквах, че той ще ме потърси , но не. Тогава питах един негов Приятел как е , исках да го потърся, но не знаех как ще реагира. Тогава Г. ми каза че няма смисъл, защото има предположения че се среща с друго момиче. Аз не можех да повярвам, на това след като разбрах кое е момичето, но ги бях виждала заедно след раздялата ни , да се седят и той беше леко приведен към нея. седнахме на кафе и после дойде и той. Бях изпълнена с гняв че съм дала на това момче всичко, а той ме е мамил, но бях спокойна привидно заради другите.Докоснах го леко за ръката и му казах че искам да говоря с него. Той най-вероятно си помисли че е за нас става дума. Попитах го след това,когато останахме двамата това истина ли е и ако е така съм имала право да знам и да не ме лъжи, защото той знае, че от всичко най-много мразя лъжата.

Той беше като попарен и ми каза че това не е вярно и започна да настоява кой ми е казал това. Беше бесен и аз му казах. Отидохме до Г. и той естествено започна да отвърта, получи се една сконфузва ситуация. на края се разбрахме че всичко е наред все едно нищо не се е случило. А аз бях правото си да знам, отнасяше се за моето достойнство, да намеря причината, която ни разделяше, защото аз така и не можах да разбера как той рече да се разделим окончателно, изхвърли ме толкова лесно от живота си. Макар че според него по-добре да боли сега отколкото после след като се разделим в края на лятото.

Държеше се сякаш не му пука, макар че той умее да се прикрива доста добре. Не вярвам че може да захвърли цялото това време на вятъра просто така и чувствата му да изчезнат за 2 седмици. Не се чуваме, не го търся макар че го обичам, но не знам какво да направя вече . Трябва да продължа напред, а не знам как макар че се опитвам, а в мен дълбоко е скрита една малка надежда ,че може би в бъдеще ще се съберем пак. Моля ви за съвети и благодаря на тези, които са прочели моята история , доста дълга , но исках да разкажа с повече подробности.Имах нужда да я споделя, защото ме изгаря отвътре, а не знам как да се справя с това.