Здравейте,

От много дълго време чета най-различни истории тук, от който по някога се поучавам а и си осъзнавам моите грешки. Аз съм на 19 тази година завърших и емоциите бяха много големи.

След като се върнах от морето срещнах него "Моето момченце" както аз често си го наричам. Ето какво стана : На 15.06 съвсем случайно покрай една позната в интернет се запознах с Моето момченце. От начало почнахме да си пишем съвсем обичайни неща. Той имаше приятелка и аз го знаех, и все пак не спрях да му пиша. Не знам в последствие какво стана..

Може би повечето ще кажете, че това е само чат, интернет и нищо сериозно. Да, но за мен не беше така. Писахме си много дълго, говорили сме за какво ли не. Малко от хората, който познавам са ми позволили да ги опозная така както него. По едно време... (колкото и глупаво да ви звучи на вас) моментите, в който не си писахме той ми липсваше.

Чувствах някаква липса и изгарях да си видя и гушна момченцето но..уви..! Това не можеше да стане защото не искаше да наранява приятелката си ! Той също изпитваше нещо към мен, казваше ми че съм специална, че ще съжалява много ако ме изгуби,че съм прекрасно момиче и много още такива работи.

Стана ми много скъп за супер малко време. Това ми се случва за първи път. Ставах по рано сутрин за да му пиша,прекарвах повече време в къщи за да стоя да му пиша..а когато му чуех гласчето бях по радостна от всякога. За мен това беше най-прекрасното момче което съм срещала някога макар че не го бях докосвала и виждала никога до сега.

 Времето си течеше и почнах да държа и да се превързвам още повече към него.. а и той към мен (поне така казваше) Малко преди той да замине сега на море,имаше проблеми с приятелката му! Беше разбрала за мен от телефона му..явно беше чела смс-ите! Намери ме в скайп и почна да пита дали го познавам,от къде?искаше да и копирам хронологии и тн.Малко след това се бяха оправили,бяхме и казали че сме просто познати и че съм го блокирала отдавна,което беше голяма лъжа. Чувствата ми към него си нарастваха и аз изгарях от желание да го видя..! Заминах на балкан за 2 седмици.

 Тръгнах с едно момче от компанията но нещата не вървяха добре..! Прекарвах по голямата си част от деня на лап-топа за да си пиша с НЕГО... моето момченце ! Когато целувах момчето с което бях тръгнала..се чествах виновна.Исках целувките ми да са за друг..! Върнах се в Пловдив по рано от очакваното,разделих се с момчето с което бях на балкана и продължих да трупам надежди за мен и момченцето ми..!

 Често пъти когато сме захващали по сериозен разговор и съм го питала защо се държи по резервирано той ми е отговарял че се опитва да крие чувствата си защото и той самия страда че не може да сме заедно в момента. Беше ми обещавал какво ли не..всичко изглеждаше толкова красиво до в момента в който той не тръгна на море..! Дните докато го нямаше си минаваха..а аз всяка вечер когато легнех,си поплаквах тайничко и стисках телефона с надеждата да получа поне един смс.Един ден видях че е влезнал в скайп-а но не пишеше..и аз не писах..исках да видя дали ще се сети да ми пише сам.Вечерта легнах и плакал много,бях много объркана.Мина се цяла седмица..а моето момченце не се сещаше за мен.Толкова сълзи излизавах..на практика.. за някой който не познавам!

Дойде събота..денят в който той трябваше да се върне! Писах му смс и го питах толкова ли не съм му липсвала през това време и защо не е писал? а той ми отговори :"Естествено че ми си ми липсвала просто нямам пари в телефона и за това говорех само с който ме търси..днес към 21:00 трябва да се прибера айде до после\" още тогава усетих че има нещо..това не беше той..момченцето което ме засипваше с мили думи! Вечерта му се обадих по телефона..още в началото разбрах че има нещо..личеше се по гласа му и начина на говорене..държеше се студено и безразлично! Когато го попитах кога най после ще се видим той ми каза"Еми...незнам\" и млъкна..! Разбираше се че има нещо но не можеш да разбера какво..или по точно не исках защото ме беше страх да изгубя това което имах макар и само по нета за в момента!

До края на разговора ни той продължаваше да се държи така..по едно време не издържах и сълзите ми тръгнаха от очите.Трябваше да го излъжа че една приятелка ме вика за да не чуе че плача.На следващия ден си писахме отговаряше ми с по две-три думи.Когато го попитах какво има и защо се държи така той каза :"просто ми е някои гадно отвътре и се държа така със всички без причина\" когато го попитах дали нещо в него е охладняло той ми каза"Да така е за жалост..\"не знаех какво да направя тогава..почнах да рева като малко дете,в същото време болеше много..!

Опитах се да се държа безразлично..казах му че не ми пука но не беше така после ми написа" искам да знаеш че много съжалявам и може би не трябваше да се държа така в началото с тебе макар че беше много хубаво знаех че някой ден ще се стигне го тук\" а аз никога не съм очаквала да се стига до това..исках единствено да го видя и да го прегърна.. !

Мисля че вече всичко свърши..говорих си и с най добрата ми приятелка и тя ми каза.."не можеш да направиш нищо след като той не те иска\" истината боли.. така е да.. за мен това не беше нищо ВИРТУАЛНО.. знам че чувствата и сълзите ми бяха истински..!

Не разбирам какво е станало..къде изчезна"моето момченце\" всички мили думи..смс-и планове за нас.. и така на татък ! Помогнете ми..отчаяна съм..искам съвет..! Не спирам да мисля за него..не мога..искам да съм с него.. а знам че това вече не може да стане..! Какво да правя?