Здравейте мацки, историята ми не е по-различна от вашите но за мен тя е без изход.
Познавам въпросният мъж от 2 години.

Не сме от един и също град но не сме далеко-50км. Той има магазини в доста градове и така случайно се запознахме. Като всяко начало беше чудесно, макар че той е много зает, пътува с дни но се чувахме постоянно а се виждахме във всяко свободно време.

Ще отворя една скоба че той има жена до себе си, но аз глупачката реших че няма смисъл да се правя на моралистка и исках да се постарая аз да бъда жената до него. По-голям е от мен с 9г. ослепителен, доста добре подсигурен материално.

За себе си не мога да кажа че съм върха но никога не съм се оплаквала от свалячи. И така, времето си минаваше в непрестанно чакане да ми звънне а неговите обаждания ставаха все по редки. Не смеех аз да му звъня защото си мислех че му падам в очите.

Започна да ми звъни все по-късно и по-късно-2,3,4 а аз съм готова на всичко за него. Той разбира се се възползва от това и си прави каквото си иска. Сега се чуваме от дъжд на вятър само когато аз му звънна. Не искам да живея повече така, измъчвам се много, нищо и никой не може да ме откаже от него, обичам го адски много. Все решавам да сложа край на този кошмар, но все не намирам сила и все го отлагам. Когато му повдигна въпроса той винаги ми замазва очите и прави всичко за да ми мине. Не знам за какво съм му, не знам какъв смисъл намира от всичко това, но аз лично знам че на него не му пука за мен.

Паля свещи в църквата и се моля той да ме изреже защото аз не мога да се откажа от него. Не мога повече да живея с тази болка, задушава ме и искам да крещя с всичка сила, но никой не може да ми помогне а и никой не ме чува. Всичките ме приятелки им омръзна да ми говорят едно и също и аз да продължавам,близките ми ме съжаляват но и те не ми помагат. Винаги съм получавала всичко в този живот не съм лишавана от нищо, а сега станах подметка на някого.

Вечер заспивам с мисълта за него и първото за което си помислям сутрин е пак той, няма секунда в която да не мисля за него, не знам дали ме разбирате но това ме убива. Чувствам се безсилна, уморена от всичко, нямам сили да плача, нито да се боря.

Знам че той може да има всяка а аз всеки друг освен него, но не разбирам защо продължава да ме измъчва. Мислех, че го прави само заради секса или защото му е скучно и си разнообразява с мен, но НЕ МУ ЛИ ОМРЪЗНАХ ВЕЧЕ!!??

Не знам още колко ще издържа повярвайте ми, правя се че нищо ми няма, лъжа близките ми че съм добре, че всичко по между ни е наред, и себе си също лъжа. Започнаха и здравословните ми проблеми със сърцето, от скоро се задушавам и не знам до кога ще я карам така.

Дано не съм ви отегчила но знам че която и да е прочела това, поне малко ме е разбрала.
Едва ли можете да дадете съвет на подобна глупачка, но бих се радвала ако ми дадете такъв