Не мога да разбера защо понякога преодоляваш нещо за 2 месеца , а друг път и 1 година не ти стига.Защо трябва да е толкова трудно? Ве4е половин година съм разделена с един мъж , а все още не спирам да мисля за него.

Сънувам го постоянно, хиляди неща ми напомнят за него.Опитвам се да не мисля, гледам да отмятам повече задачи, но нищо не помага.Дали си внушавам...не знам.6 месеца не съм го виждала , нито чувала.Толкова много го обичам, че н езнам как ще преживея всичко това.Искам да знам как е той, дали му е трудно, дали ме обича все още...

Толкова много неща искам да знам.Може би ако той ми каже, че не ме обича ще успея да го забравя.Но така като знам , че има чувства -просто не мога.Никога не съм вярвала, че ще обичам някого толкова силно.А той не е идеален, но го искам такъв какъвто е...Много ми липсва, наистина много....

Кога ще премине всичко това, какво трябва да променя или какво трябва да ми се случи...

Знам , че трябва да се държа на положение и не трябва да го търся, но точно заради това го загубих....и сега всичко е всъщност нищо..