Искам някак си да свърши всичката тази болка,затова като споделя тук моята история може пък да ми стане по-леко.

Имах най-прекрасното семейство,имах всичко,от което човек се нуждае,за да е щастлив,имах... до преди две години...и изведнъж всичко се преобърна наопаки.

Загубих родител-нямах никакво желание за живот,аз просто започнах да съществувам.Съсипах нервите на сестра ми и баща ми.Около година пълен ад.Докато един ден не срещнах него.Той промени представите ми за света,той ме накара да се върна към живота,накара ме да съм щастлива отново.Той беше най-милия,най-добрия.

Обещания за светло бъдеще,обещания винаги да е до мен и да си помагаме.

Мечтаехме за семейство,за деца.Но някъде там след около девет месеца приказката свърши.Решил,че без мен ще е по-добре.Дойде ми като...нямам думи да опиша като какво.

Изостави ме ей така и аз не разбрах какво стана.Вече месец не знам къде съм.Болката е така непоносима,нощите са така дълги,а дните са така безсмислени.Не искам нищо друго само да спре да боли.Колко време още ще трае този ад?Не вярвах,че човек може да обича някой толкова силно,мислех,че съм минала тази възраст,но уви.

Толкова ми липсва.Такава нужда имам дори само да го чуя,но дори вече не вдига и телефона си.Последният път,като го чух каза че ще направи всичко възможно да го забравя и явно е сметнал,че това е начина.А осъзнава ли какво ми причинява...Наистина вече не искам нищо-просто да спре да ме боли!!!