Радвам се, че съществува този сайт.До сега съм ползвал нета единствено с цел да открия необходими ми файлове.
Бях впечатлен от факта колко много хора бяха дали съвет на Объркан "Кръстопът". Моята история е подобна, по-скоро с подобен финал.
Преди около 2 години се запознах с НЕЯ, на нейното работно място.Беше най-красивата Жена, която бях виждал,но с 9 години по-голяма от мен. Не смеех дори и да си помисля за каквато и да била връзка,защото се страхувах да не бъда отблъснат.ТЯ направи първата крачка, а аз нямах нищо против,въпреки че знаех,че е омъжена и има дете.Предполагах,че е моментно увлечение за мен,а за нея бях сигурен.Надявах се да не се влюбя,защото ще ме заболи след това.
Замина със семейството си на море и започна да ми липсва.Не й звънях за да не се усъмни мъжът й.
След 4 дена тя ми звънна, много се зарадвах да я чуя,но радостта ми бе твърде кратка.Обади ми се с глас,който търсеше помощ,глас през сълзи. Това, което чух бе най-ужасното нещо което можеше да се чуе , мъжът й и дъщеря й се бяха удавили...
Не знаех какво да направя,да тръгна при НЕЯ,не можех ,кой съм аз ,бяха отишли вече нейни роднини,аз като какъв се явявам,просто за няколко дена откачих без никакви вести от НЕЯ,не знаех какво става ,а и нямаше от къде да науча.
Обади ми се да каже,че е малко по-добре,но не звучеше така.
Виждахме се много рядко,само колкото да се разсее и да сподели с някого болката си. Бях единственият човек, който успяваше да спре сълзите й за кратко.
Дълго време не подновявахме интимните си отношения,тъй като ТЯ не се нуждаеше от това,ТЯ имаше нужда от приятел,от човек, на когото може да се довери,от човек,който я разбира,тогава това бях аз.
Без да се усетя се влюбих,не можех и ден без да я видя,имах желанието да се грижа за нея денонощно.Много бях щастлив ,когато се събуждах до НЕЯ,когато й носех закуската и кафето в леглото,седях и можех да я гледам с часове и се чувствах добре.Беше неописуемо,а и ТЯ се възстановяваше,видимо и влияех добре. В този период любовта ни беше взаимна. Пътувахме по България в свободните ни дни,беше красиво.
Една вечер ми звънна,леко притеснена,веднага отидох при нея за да разбера какво й е. Карах бързо,защото не знаех какво е станало. Качих се при нея и чух най хубавото нещо от устата й - "Мисля, че съм бременна,какво ще правим?".
Подскочих от радост. Каза ми, че не е сто процента сигурна,но...Отидох на работа с 24-каратова усмивка,нищо друго нямаше значение,достатъчно бе,че ще имам бебе от най-любимото си същество.
Радостта ми не бе дълга,звънна ми в работата и ми каза ,че била фалшива "тревогата"...посърнах...,но живота продължава. След време отидохме на гости и пийнахме.прибрахме се и се любихме цяла нощ, а ТЯ усилено искаше да й направя бебе. С подпийналата си глава й обясних ,че не това е момента да правим деца, все пак алкохолизирани сме.
Не разбрах какво се случи,но от тогава започнаха проблемите. Връзката ни започна да се срива,с всеки изминал ден все повече и повече. Бях започнал работа в която бързо започнах да се издигам в йерархията,имам и собствен бизнес и точно в този период тези ангажименти ми отнемаха много голяма част от денонощието.
Нямахме възможност да се виждаме всеки ден. При въпросите моя страна "какво се е случило?",защото видимо имаше проблем в отношенията ни,но не разбирах откъде идва той, получавах уклончив отговор,че нищо не се е случило.
Откачах,но тъй като и двамата сме едни страшни зодии,всеки е със самочувствие и е инат,аз съм Лъв,а ТЯ е Везни.
Опитвах се да говоря с нея,но никакъв резултат,"нищо не се е случило" беше отгръщано, а всъщност нищо не вървеше.
ТЯ реши ,че й трябва време за да реши какво иска да се случва нататък,имаше го и то 2 седмици,но уви решението ми беше съобщено по телефона след лек спор заради желанието ми да се видим,и то бе - "по-добре да не се чуваме повече".
Отвърнах гордо,че няма да я притеснявам,но издържах до миналата седмица, т.е. около месец. Обадих й се и я помолих просто да се видим,за да разбера защо всичко свърши. Просто искам да зная какви са причините за този обрат и мисля,че имам право да зная.Сега всички жени по улиците приличат на НЕЯ. Живея в София и мислех до скоро, че е голям градът, а сега навсякъде където отида, всичко ми напомня за НЕЯ, всяка улица води до домът й, просто не зная как ме омагьоса, но успя. Колкото повече време минава ,толкова по-болно ми става, не мога да я целуна,да я прегърна,не мога да споделя радостта си от всичко което постигнах напоследък.
Обичам я много силно и виждам ,че любовта ми не намалява обратнопропорционално на изминалото време,а напротив.
Ужасно е да искаш да споделиш нещо с някого когото обичаш и да не можеш да го направиш. Всичко, което съм искал е било свързано с НЕЯ,а сега НЕЯ я няма до мен!
Моля ,Ви, за съвет,какво да правя?
Благодаря Ви, предварително!