Откъде ли точно да започна?

И така, една прекрасна вечер, преди един чуден изпит се запознах с едно невероятно момче. Познато ли ви е отнякъде, а?

Всичко беше повече от прекрасно, първата година дори не се карахме, нямаше за какво. Тогава той ми предложи да живеем заедно - направо приказка, не мислите ли? Да, обаче не съвсем.

То хубаво, ама аз бях студентка в трети курс и на практика живеех в друг град, нямаше ме почти цяла седмица, правехме всичко възможно да се виждаме, а и на мен ми вървяха луди пари всяка седмица.

Разбира се, това нямаше кой да го види. Всичките ни приятели, родителите ни ни чакаха просто да кажем: ок, това е, женим се. И почти бяхме готови.

Идвам си аз за зимната ваканцийка,а онзи, моят всеки Божи ден си имаше работа точно в 7 часа вечерта, ама не пропускаше да 'поработи' нито ден. И след два месеца така вече се разбира каква била работата - от половин година нашият си излизал с негова колежка. И сега, дано да сте седнали, върха беше, когато каза, цитирам:
Аз не съм мислил да се разделяме, на мен ми е добре така, с двете.

Още ли сте там или вече паднахте от стола? Ами да, това беше преди половин година. През цялото време досега майка му ми звъни да ме пита дали е късно и има ли начин?.

С него се виждахме от време на време, последните две седмици водим безкрайни разговори по телефона. Видяхме се преди няколко дни и ми заяви, че иска отново да сме заедно и че с мен му било 100 пъти по-добре.

Ами, ехооооо, не изневерявай тогава... Най - тъпото е, че още го обичам, личи си ми, а и той го знае.

Отскоро имам нов приятел, но съм се оставила на течението. Да става каквото ще. И дори вчера ми казваше колко му липсвам и колко ме обича...

Ей, ще си отида от тоя свят без да разбера толкова много неща...Ако някой има идея, пишете...