Здравейте,всички които четете този сайт. Това е поредната история за голямата болка от раздялата или по точно от предстоящата раздяла. Сега пиша и плача,боли ме и ми е ужасно. Боли за една изгубена любов,боли ме за човек който обичам много и който губя с всеки изминал ден.

Срещнах го когато бях още омъжена,влюбих се и се разделих с мъжа ми. Имам и деца. Цената която платих бе огромна,но имах децата си които ме крепяха и имах НЕГО. Всичко беше прекрасно,до деня в който трябваше да напусне фирмата,в която работеше и си постави за цел да докаже на всички,че и той може да бъде НЯКОЙ.

Направи си фирма и започна да мечтае за хубава кола, голям апартамент и.т.н нормални човешки неща. Да но някъде там между амбициите му за по бляскав живот аз загубих моето момче. Той започна да се променя. Повтаряше ми, че ме обича, но сякаш по навик.

Казах си че няма да мрънкам и,че щ го подкрепям,но когато един ден осъзнаеш,че започваш да живееш живот, който не е твоят и губиш себе си или свикваш или се отдръпваш. Обаче аз не мога да свикна да живея така. Моите мечти и желания са съвсем различни-искам само да сме заедно и да се обичаме,не казвам,че парите не са важни,но за мен не са цел номер едно.

В началото и той искаше същото, искахме бебе и за щастие забременях, но 3 мес. по късно  изгубих бебето. А той толкова се радваше,че ще става баща, прживях го тежко,а той тогава не беше до мен,не му се сърдя беше далеч,не по работа,но както и да е,знаех,че и на него му е мъчно,както и да е справихме се,защото беше друго.

А сега ,сега ми е пусто,защото макар и да е с мен мислите са му някъде там в баровските заведения.

Усещам как се отдалечаваме един от друг, а не мога нищо да направя. Не мога да бъда материалистка, не мога да се преструвам, че съм щастлива, защото не съм, защото ми иде да вия от болка, защото го обичам, а го губя.

Иска ми се да променя нещо и да бъде пак като преди, но знам че нямам право да го направя, защото това са си неговите мечти, неговите амбиции и неговия живот. Това което направих,за да съм с него си е за моя сметка, това си беше моето решение и моето желание. Не съжалявам, че се разведох, за да го имам, защото имах най истинския и прекрасен човек до себе си и най красивата любов.

Имам си дечицата и ще се отдам изцяло на тях, не че досега не беше така, но по лесно е когато имаш някой до теб.

А на теб мило,ти пожелавам всичко което искаш и към което се стремиш да го имаш някой ден. Да срещнеш някое хубаво момиче и да те дари с детенцето с което аз не успях. И знам,че ти ше ги обичаш много защото си срахотен човек. Мен ще ме боли и ще страдам много,но ще ми мине,защото както казваше аз съм мъжко момиче, твоето момиче. А аз не исках все да съм такава,силна,защото е болезнено,защото и ти като всички реши,че аз мога да се справя,защото съм силна. Защото не виждаше сълзите ми и си мислеше,че не плача и не страдам, но не беше така и сега не е така.

Обичам те любов моя,боли ме но такъв е живота нали ти така казваш.