Здравейте, чела съм доста лични драми в този сайт и се надявам, че няма да ви досадя с моите изповеди, но съм съгласна, че ще има и доста "съдници с остри езици"- предварително се извинявам, ако ще възмута някои - може би с право ...

Историята ми е може би обичайна - възможно е да си кажете, че идва такъв момент в живота и трябва да сме подготвени, но.... не съм ...

Бившия с когото се познаваме от може би 12 години ходи 5-6 месеца с няква мацка с която така и не ме запозна (той се познава с мойто гадже) се е оженил преди 1 месец :( Стана ми супер неприятно - той е поканил сульо и пульо на сватбата, но не и мен (нас)И което е по-лошото - пита ме дали отношението ми към него ще се промени, защото иска да сме приятели?! Ако щете вярвайте, но вчера и днес си изплаках душата - просто не е честно! Тази задкулисна игра ме огорчи достатъчно за да го мисля за мъртъв!

Омайва ме с приказки, че не искал да се жени, но го били притиснали и се изръсил с 10 бона уж ей така за нищо и никаква сватба ...

Не знам как да постъпя - от една страна - много го обичам и ми е скъп приятел и не искам да го загубя, но от друга - предателството му блокира всяко чувство за близост с него... Тези дни трябва да се видим - как да го накарам да се почувства гузен от постъпката си?!

Има ли изобщо начин да си възвърна достойнството - бяхме си обещали, че никой няма да ни раздели и в определен момент в бъдещето ще се оженим и ще сме заедно докато смъртта ни раздели?! Споделете опит моля ви - отчаяна съм.

Благодаря на отзовалите се - успехи във всичките ви начинания!