Здравейте мили дами.
Никога не съм си мислила че и аз ще пиша тук но ето ме и мен отчаяна и съсипана. Незнам от къде да започна , как да ви опиша това което ми се случва за да не ми се присмеете и да се срамувате че има жени като мен. Не съм искала да стана толкова жалка и вече незнам как да се нарека.

Накратичко-имам или така си мисля вразка от 6 год аз съм на 22 год. Добро и свястно момиче съм никога не съм му изневерявала за разлика от него и това е главния проблем. Преди години го хванах и от тогава аз не съм човек а на него не му пука хойка си и тва си е . Че и не отрича дали съзнателно да ме нарани незнам, къде лъжа къде истина. Понякога имам чувството че аз си внушавам или така ми се иска незнам........ Някой ще кажат " Голяма работа - оставаяйго" Да ама не немога. Незнам защо . Опитвала съм Бог ми е свидетел многократно съм опитвала и немога.

Можеби защото го обичам и се надавам да се промени ама не става ама аз тъпата се надявам. Можеби защото той ми е първия и ме е страх че няма друг за мен , догатки...

Иначе ми е помагал и ме е гледал и пари ми е давал от нищо не съм била лишена ама отношението го няма -любовта!
Постоянно се тормозя дали ми изневерява а всъщото време не мога да се разделим на него му е добре готвя , пера, чистя ,всичко-нямаме деца и слава на Бога.

МОля мили дами ако някой може да ми каже как да се оттърва от този ластик който ме връща при него да ми помогне .
Аз сама немога , какво да няправя имам чувстовотот , че има магия да стоя само при него. Аз си тръгвам то като магнит ме връща а по принцип не вярвам мн на тия неща с магиите.

Съхна млада съм и сихна като маносана лоза.

Знам че мн няма да ме разберат , мн ще ме упрекнат , отворена съм за всичко просто някой да ми каже нещо . Има чувството че вече откачам. Отначало всичко беше прекрасно защо стана така в мен ли е причината .Не съм истеричка.По принцип Аз не съм си мълчала ако ме мачка или пък ... имам гадния навик да натяквам ама в границите на нормалното мн скандали мн нещо и клиентките които му званят(кара нещо като маршрутка през лятото). В мен ли е проблема ако е така помогнете да ко открия вътре в себеси.!! Тя и оная уж беше клиентка ама .... добре че не спа с нея че иначе незнам как щях да се оправя. Можеби съм възпитана грешно, че мъжа трябва да е верен на жената ,чак толкоз да съм отвратена незнам не е нормално май . Имам приятелки, на пичките хич не и пука аз немога така мн ги изживявам нещата за мен това е нещо мн амам мн лошо.

Аз ли не съм нормална че не приемам така нещата или те така са възприели живота?! За мен семействот е всичко . Можеби съм със стари разбирания -може и не се срамувам от това. Дали има мъже които да са моногамни и да са верни от първия до последни миг на една жена???

Въпроси без отговори...

Благодаря ви!
ЩАСТИЕТО ДА Е С ВАС.