Здравейте!

Искам да споделя нещо с вас, което от 3 дена не ме оставя намира и мисля, че споделяйки с вас ще мога да го забравя.

Бях на 22 г. (почти на 23), тръгнах с едно момче - той е от едно село на 100 км от моя град. Наша уж приятелка му беше дала моя адрес, без да се замисли какво върши всъщност (с него се запознах чрез една друга уж приятелка 5 г. преди това).

Сдобрихме се, станахме гаджета и 8 месеца по късно се разделихме. Причините са много - обиди, караници, правеше ме за смях пред хората, от среща до среща го усещах, че ми изневерява, докато не получих едни SMS-и, с които се опита да приключи връзката ни, но после явно се уплаши и измисли лъжата, че са му откраднали телефона.

Видяхме се за последно, след което получих SMS  за раздяла. Усещах всичко и се примирих, но не знам защо после месеци наред непрекъснато му кликвах на GSMa.

На първия студентски празник ми честити празника и след като му казах, че си имам приятел ми писа: "Когато скъсаш с него, ще дойдеш при мен, но аз няма да те съжаля втори път!". Този SMS ми се заби като меч в сърцето. Бях решила да му го върна и на Коледа му писах един толкова обидни думи, че повече не посмя да ме потърси.

Минаха 4 г. от както се разделихме и получих писмо, колко много съжалявал и че искал да се видим, а аз бях забравила за него, беше се превърнал в един кошмарен сън, който бях изхвърлила от паметта си и ето той пак се появи. Имам в момента сериозен приятел от почти 2 г., той заедно с мен прочете писмото и се изсмя на неговата глупост.

Каза ми да му пиша и да му кажа, че ще се омъжвам и чакам дете от бъдещия си съпруг (което е абсолютно вярно). Не знам дали наистина да му пиша, защото връзката ни беше една лъжа, един фалш, една подигравка, един заговор между него и една уж голяма приятелка. Чудя се сега с кого ли се е наговорил!? Дали наистина се разкайва или е опит отново с помощта на някого да постави личния ми живот като обект на подигравки и обиди.

Надявам се след като написах тази история, се надявам отново да го изхвърля назад в миналото, до толкова, че да не се сетя повече за него.