Просто незнам откъде да започна..Не съм и предполагала,че ще споделям толкова лично нещо в интернет пространството. Знам само,че изпитвам толкова много болка и искам да я споделя, защото ми е кошмарно трудно да я държа в себе си.. Ще бъда максимално кратка макар и да звучи объркано..

Одеве ми каза новината, която се ужасявах, че някой ден ще чуя.Просто надеждата ми, че нещата ще се обърнат и аз ще бъда неговата жена беше прекалено голяма.

Та съобщи ми,че се е оженил. За жената, в която уж не беше влюбен, но с която живееше от 2г...и до последния месец не знаеше дали иска да продължи с нея или да се разделят.

Иначе с него се запознахме преди 4г...бяхме заедно всеки ден около 3 месеца..най-хубавите ми..най-прекрасните в чисто личен план..После продължихме да поддържаме връзка по skype, чрез е-maili, телефоните..Много рядко се виждахме..На 33г съм.Семейна, с дете, той знаеше от самото начало, за нищо не съм го лъгала.. Знаеше, че бракът ми тогава беше чисто формално съжителстване..Знаеше всичко. Знаеше какво искам да се случи между нас.. Знаеше колко много го обичам...Но явно чувствата ми не са били споделени.

В последствие знаеше,че отношенията с мъжа ми са се подобрили,но той е човекът,който кара сърцето ми да бие лудо и да продължавам да го искам..и само един знак ми е достатъчен да започна с него от начало...

През всичките тези години поддържахме контакт. И аз до последно се надявах...Но...

Спирам, защото се задавям от болката, от факта,че всичко приключи по този начин...
Просто исках да споделя,защото кошмарно боли...