Беше любов от пръв поглед и за двама ни. Още от първата минута станахме неразделни и от първата седмица живеехме заедно. Брояхме часовете когато ще свърши деня, ще се върнем от работа и ще се видим. Не можехме да се отлепим един от друг. Всички много ни се радваха. Семействата ни, приятелите, колегите ни виждаха че сме щастливи. Винаги съм искала да плача от щастие и това се случи тогава. Живеехме самостоятелно.

Ремонтирахме си жилището, направихме си го да е добре за нас. Нямахме и проблеми с работата, и двамата имаме стабилни доходи и парите не са ни били проблем. Ходили сме на много места излизали сме с приятели, ежедневието ни беше разнообразно.

Сексът беше невероятен. Неговите роднини и приятели започнаха да му говорят за брак и деца, къде на шега и къде на сериозно. И така до началото на тази година.

Някъде февруари всичко се промени светкавично и март той поиска да се разделим, защото не ме обичал вече. Беше като шок за мен. Не разбрах какво става и бога ми още не знам какво стана. Къде сгреших и какво направих. Аз не се сещам дори да сме спорили за нещо. Просто каза и отсече. А до предният ден всичко си беше наред. Ходихме на семейно събиране с неговите роднини, сексът не се беше се променил, нито беше намалял, само усещах промяна в отношението му последната седмица, но го отдавах на проблемите в работата му.

Вярвайте ми то този ден не съм същия човек. За мен той беше перфектният и до сега не мога да му намеря недостатък, а за това му поведение нямам обяснение. Виждаме се от време на време случайно и си говорим нормално като стари познати за общи неща. Един път само се опитах да повдигна въпроса за причината поради която ме остави, при което той се разсърди и си тръгна.

Кажете ми как да го забравя като не знам дали някога пак ще изпитам това чувство. Имам други обожатели, но нито един не може да се сравни с него. Трябва да направя много компромиси за да бъда с тях, няма го същото чувство.
Кажете ми че той не си заслужава.