Здравейте на всички в този готин сайт.
 
Ето че се реших и аз да разкажа моята история. С приятелят ми бяхме заедно 2 години и 8 месеца официално. Време през което имаше много както прекрасни така и кофти моменти. . предполагам както във всяка връзка. Но веднъж в един от тези кофти моменти той ме удари, аз казах край и се разделихме за около 2 седмици. Той ме потърси,извини се, помоли ме за прошка и аз отново се върнах при него. Но той не беше вече същият. . или поне на мен ми се струваше че е станал по безразличен, някак все едно не му пукаше(а преди беше адски ревнив).

И аз реших да замина за Испания. . започнахме да се караме,последните месеци преди да замина останахме заедно само защото знаехме, че след като замина и това ще е края.

Заминах в средата на септември 2007,в края на септември той дойде до Испания, след това за нова година пак, но всичко между нас вече беше много различно.

Водехме се заедно, но реално бяхме толкова далечни. Февруари 2008 се разделихме официално. . решихме че няма повече смисъл да продължаваме с лъжата, че сме заедно. Малко след това разбрах, че е с друго момиче и от яд и аз се хванах с едно момче.

Август месец се прибрах до България видяхме се и не само това. . не сме се разделяли и за ден въпреки че той все още е с другото момиче.

През цялото време докато бяхме заедно преди аз си мислех че имам чувства още към първата си любов, едва ли не го приемах за даденост. . така и се събрахме де. . аз се опитвах да избягам от спомена за първата си любов.

А сега след тези 20 дни които прекарахме пак заедно мисля, че осъзнах какво наистина означава той за мен. Сега ми е по-трудно и от първия път в който заминах.

Липсва ми ужасно, всеки ден се чуваме по скайп,казваме си колко си липсваме един на друг, колко се обичаме все още. .

Защо хората не си дават сметка и не оценяват какво имат до себе си когато трябва??

Благодаря на всички които отделиха от времето си за да прочетат моята история и един съвет. . преди да решите да се откажете от нещо или някой се замислете дали това искате наистина за да не съжалявате след време.