Здравейте! Чета редовно, харесва ми, но полудявам вече от собствен проблем, ще се опитам да споделя накратко, просто не ми се рови дълбоко в раната, въпреки че не я забравям.Дори сега мисля непрестанно и какво ли не.
Имам дълга връзка, от ученическите години.Момчето е страхотно-добро, работно. Родителите ми го харесват, майка ми трудно свикна с него, но е минало вече. Но нещо винаги е липсвало между нас,винаги.
Винаги сам имала чувството, че се пазя за друго в живота ми. Не, че не сме правили секс, напротив много години е било хубаво, но преди две срещнах друг. Имах чувството, че това е, което търся. Не е перфектен, но мога всичко да му простя. Да си говорим точно за каквото ми е интересно, да правим невероятен секс, да пазаруваме заедно...
Живее, където искам да живея и какви ли не още мои сбъднати мечти, НО не мога да прекратя старата си мнoгoоо дълга връзка. Свързана е с дълъг период от живота ми, с планове на моите родители,неговите не ме харесват от самото начало и са ни създали много проблеми, поне на мен.
Опитах се накратко да споделя. Не съм малка, не съм и престаряла, но сам отчаяна и не виждам щастлив край някак си.