Истината е, че винаги съм искала човек, който да бъде до мен когато падам и да ми помагам да се изправя, може да звучи налудничаво, но така си представям любовта. Безрезервно отдаване и щадене на чувства.

Аз съм на 21г и преди 1 месец се разделих с приятеля си - бяхме заедно 2год и половина. Обичах го много, вече правехме плановете си заедно,никога не съм допускала, че ще живея без него,пренебрегнах факта,че майка му не искаше да го дава на никой, въпреки че той е на 29год, исках само да е до мен.

Имам 8 год натрупан стаж като магазинерка,3 от който бях управителка, реших обаче да отворя собствен бизнес и го направих, толкова трудно ми беше само че успях-сама.

Работих няколко месеца и се скарах с наемодателя, затворих го и потънах, беше шок за мене, останах без работа, пари и с много кредити, а моя приятел успяваше да го направи дори още по-зле,повтаряше само,че ми бил казал, че аз съм си била виновна и нещата за няколко дни приключиха.

Разделихме се, аз дори не плаках, нямах сили вече, чувствах се празна ,както и сега.
Не мога да гледам романтични филми, не мога да слушам тъжни песни,но и не плача.

Той не ме хвана когато паднах... А аз няма да падна заради него.