Здравейте, искам просто да споделя с вас моята история, която още пари в душата ми.

Запознахме се преди 3 години в едно морско градче. Той собственик на заведение- аз отидох да работя там. Още втората вечер след един доста шумен банкет вече бяхме заедно. Почти не го познавах, но нещо в него много силно ме привличаше. Бяхме почти неразделни след тази вечер.

Работа, заведения, прекрасни любовни нощи, всичко беше прекрасно, бях влюбена в него и той не беше безразличен към мен.

Обаче моят принц беше женен! Има доста пораснало вече дете. И ми обясни как между нас никога няма да има нещо повече от това, което е в момента. Като трябва да отбележа, че той е по голям от мен с 12 години.

И така лятото беше към края си и аз вече се подготвях за нашата раздяла. Но... се оказа, че моето слънце има други планове за нас. Тъй като съпругата му не живее при него(има собствен бизнес в града от където е), той ми предложи да остана там, при него. На мен не ми трябваше кой знае колко време да мисля, работа имаше и зимата, така че се съгласих, а и никак не ме привличаше това да живея далече от него.

Всичко между нас беше повече от прекрасно. Той не спираше да повтаря, колко му е добре с мен, колко много ме обича и как ако някога се разделим ще ме даде под съд само и само да може да ме вижда(шегуваше се)за последното разбира се.

Правехме си екскурзии ходихме на почивка и всички неща които правят двама души, които се обичат. Мина втори сезон, трети... все така, нищо между нас не се промени.

В един момент нещата тръгнаха на зле, бизнеса на жена му се провали, тя трябваше да отиде при него, а аз да се откажа от всичко което исках и обичах и да се прибера.

Трябваше да започна от нулата. Нямах работа, нямах любимия човек до себе си. Целият ми измислен свят се събори. Сега накъде? Как да го забравя,чуваме се всеки ден, понякога той идва да ме види, още твърди,  че ме обича и иска да е с мен, но... той е далече от мен.

Не спирам да мисля за него, желая го и го обичам, но не мога да искам от него да изостави семейството си! Това няма да ме направи щастлива, не искам да градя щастие на нечие нещастие.

Няма да се откажа от него, ще го подкрепям обичам и уважавам решенията му. С надеждата че и на моята улица ще изгрее слънце. Всяка любов е красива, дори и да е грешна, трябва да и се даде шанс.