Вали. . . както през последните няколко дни и аз отново си мисля за теб. Всъщност аз не спирам да си мисля за теб. Всичко беше толкова на шега и толкова неангажиращо, а стана толкова сложно,поне за мен.

Чувствам се ужасно гадно. Вече не знам дали не си въобразявам всичко, но именно от тези мисли те загубих. Човек си мечтае за разни неща и когато му се случат не може да проумее , че те наистина се случват. Сега даже се питам дали всичко беше истина, започнах да се обърквам, имам толкова въпроси, на които нямам отговор.

Направих компромиса от моя страна ,макар и прекалено късно, но ти не ми отвърна, а толкова чаках. Сега се чудя дали изобщо имаше смисъл да го правя.

Въпросът е в това дали аз имам чувства , обичам ли те , затова ли те искам,за да не се чувствам зарязана. . . това ли е проблема ми или наистина те обичам и не мога без теб?Още от първата ни среща имах лошо предчувствие за теб, знаех, че ще се получи така. Прекалено беше хубаво , за да е истина.

Защо когато не трябва да го мислим толкова , прекаляваме с предубежденията си?

Защо винаги ме караш да чакам, това ме убива!?Защо ми говориш разни неща , които аз разбирам , така че не отговарят на делата ти?

Какво става, аз ли не съм разбрана, трябва да разбера, че не искаш повече нищо общо с мен или , че трябва да стана по решителна и по отговорна спрямо теб, нямам представа вече коя съм и какво искам. . . . .

Не знам дали и мечтите ми са мои или са на онази, която умря , когато ми каза решаващото изречение. Мразя го това изречение. Даже не искам аз да го казвам никога в живота си, освен не и с теб. Господи толкова съм дезориентирана. А само като си помисля, че ЕДНО позвъняване от твоя страна и всичко ще бъде наред няма да ме интересува нищо повече. . . толкова много ми липсваш. . .

Даже когато пиша всичко това очите ми се насълзяват, защото дори не мога да опиша всичко и цялата история, за да ми олекне.. Затова просто искам да те чуя.... и да ти кажа всичко, което мисля и което ти никога не разбра. Май наистина съм добра актриса,а може би НЕЩАТА СА ВИНАГИ ТАКИВА КАКВИТО СА, НО НА НАС НИ СЕ ИСКА ДА СА НЕЩО ПОВЕЧЕ. . . . . .