Здравейте скъпи приятели. Моята история, която реших да споделя с Вас започна преди близо 2 години. Както при всяка връзка и нашата в началото беше като приказка, но уви приказките са само във фантазиите ни и просто се надяваме да ги изживеем.

Мили жестове, комплименти, малки подаръци от сърце и всичко, от което има нужда женското сърце, но това беше само в началото и ме боли.

Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам, че не ми подаряват не съм такава, просто уважението го няма вече, а за мен това е най-важното за мен.

Започнаха една след друга безпочвени обиди, крясъци и жената в мен просто започна бавно да се унищожава. А той дори не ме разбира,а мен ме боли ужасно не съм перфектна далече съм от тази мисъл,но аз не го обиждам и все още го уважавам доколкото е възможно след всичко това.

Предлагах му да не се виждаме няколко дни, за да осъзнае, че му липсвам, но той не се съгласи, той приема всичко за нормално.Не знам вече какво да правя,но не искам да съм без него поне за сега.Дайте ми съвет. . . . . . . .