Здравейте! Най-сетне и аз се престраших да пиша в този сайт. Отдавна чета историите на другите и също имам проблем, който искам да споделя.

Женена съм от 2000 г. Преди да се оженя бях заедно с мъжа ми около 7 години. Тъкмо преди да се оженим той започна да се занимава с Еврофутбол. Това му отнемаше доста време, от 8-9 сутрин до последния мач вечер, докато не почнаха лайфовете и оттогава стои и до 12 - 1 часа посред нощ. И така аз всяка вечер бях сама години наред.

Търпях и му казвах, че не може да продължава вечно, но нямаше промяна. Отговорът му винаги беше, аз нямам друга алтернатива за момента и се спираше до тук, той е готов да изгуби мен дори. Казва, че не може да научи друг човек, защото се залагат много пари, които на практика не са негови (той получава само комисионната и отчита останалото) и не може да има доверие на друг. От 2 години и няколко месеца имаме дете и единственото време, което той прекарва с нас е събота до обяд.

Винаги бях сама и докато бях бременна и после с детето. Не мога да разбера. В началото беше някаква цел, после Еврофутбол се разработи и той сякаш искаше да си върне инвестираните нерви и време. Но след като вижда, че нещата не вървят, че аз съм против, родителите му също, той продължава и сякаш никого не чува. Може би се поизнервен и от това, че аз през цялото време използвах всеки повод, за да му говоря за проблема и сега вече е некомуникативен.

Помогнете ми със съвет, не искам да го изгубя, но така съм се настроила против него през тези години, а и не ходим никъде заедно, освен веднъж годишно на почивка. Отчуждихме се. Вече не правим и секс защото няма кога, та той физически няма време да се наспи дори. Аз мисля, че той трябва да промени нещо, но не търси промяна, аз искам да имам нормално семейство и дори второ дете, но не мога сама да се справя, а годините минават. Какво да правя?