Доскоро си мислех, че съм нормална жена, която ходи на работа, грижи се за трите си деца(само да спомена, че не съм омъжена, но с таткото си гледаме децата, макар че никога не сме живели заедно)...

Докато не срещнах него-най-добрия, най-милия, най-прекрасния, най-слънчевия мъж за мене сега като го пиша очите ми се насълзяват и се усмихвам, защото за мене той винаги ще е такъв.

Той е по малък от мене със 7 години и идва в работата като колега ( е не точно извършва дейности, с което фирмата ни помага). И се влюбих. Реших да го имам ей така за 1 нощ поне, направих всичко възможно да си разменим скайпа и оттам се почна докато една вечер не му чукнах среща.

За първи път правех нещо толкова щуро, да предложа на мъж ,но си казах защо пък не. Пред него се правех все едно е просто бройка. Беше фантастично. След това се виждахме още няколко пъти в хотел. Докато не дойде рожденият ми ден, тогава се събрах с колеги и колежки да празнуваме, пийнах малко повече и като му ревнах по телефона, да дойде да ме вземе.

Сигурна съм, че онази вечер се е видял в чудо с мене-особено когато му признах чувствата си, че го обичам. Все едно да кажеш на непознат, че го обичаш защото точно това правех аз не знаех нищо за него освен това, че приятелката му го е зарязала и че не можел да обича и че и бил казал, че ще я чака до 54 годишна възраст(туй за мене си бяха дрънканици).

След това взехме да се виждаме по често и реших да го поканя у нас. Беше ми адски неудобно заради децата (какво ще кажат като видят друг мъж при условие, че там само баща им стъпва, па дори и да не сме заедно). Е  всичко беше ок, но всъщност не беше.

За цялото време досега той винаги идваше след 23.30 часа и то когато той се обадеше, а това се случваше рядко, когато съм се обаждала с идеи да правим нещо различно винаги ми отказваше, че бил зает с работа или ме е карал да го чакам по 2-3 часа.

Никога не излизахме денем или ако излезехме гледаше да е някъде около нас, но не и в центъра. Сега се сещам че това са 3-4 пъти. у тях съм ходела само веднъж на рождения си ден когато бях доста пила. Докато един ден не ми каза, че бившата му приятелка била в София и щяла да живее у тях докато си намери квартира и той естествено ще и прави компания...че на нея и било неудобно от майка му, онемях, нищо не казах ама вечерта като се по съвзех му ги наговорих-не на мене тия.

При условие, че тука са леля и и куп приятелки защо точно при него избра и защо той я прие. Скарахме се, разделихме се. Първият ден ходих като умряла, вечерта реших да се напия, не го бях правила от рождения си ден, не можах да го направя защото получих инсулт, слава богу не се парализирах само където с месеци не можех да движа ръката си и така ме болеше сърцето...

Никой не разбра в работата (имах много отпуска и си я пуснах)един ден го видях в работата, той ме дръпна и каза, че ще дойде у нас и да не смея да му противореча. Не можех да повярвам, не бях на себе си от радост.

Предполагам, че това ми даде сили да искам по бързо да се оправя, но след това пак същото. Звъни когато той си иска вечер смс за лека нощ ,целувки дрън дрън, за какво са ми виртуални като не ги чуствам.

Междувременно правех и ремонт. Един ден той се изтърси в нас накупил всякакви материали и неща за които нямах пари. Остана цяла седмица в нас направи ми кухнята инсталацията водопровода. Аз му се радвах не заради това, че ремонтираше, а заради това, че беше в нас, че бяхме заедно. В  деня, в който свърши нямаше търпение да се махне държеше се като в деня когато ми каза, че бившата идвала, даже не ме и целуна за довиждане, направо изхвърча с колата, после телефона му беше изключен 3 дни, каза ми че си почивал.

Може би пропуснах да ви кажа, че е страшно чувствителен, не дай си боже кажа нещо страшно се засяга и не се обажда с дни, а аз единственото, което съм искала от него е да се виждаме по често, да правим нещата заедно, да излизаме заедно, просто исках нормална връзка, защото когато го питах след като му признах чувствата си дали още иска да е с мене, той каза да аз искам да съм само с тебе и да имаме нормална връзка, но не получих нормална връзка, а връзка отвреме, навреме.

Каквото и да предложех да правим, не се приемаше. Аз бях водещата. Една вечер исках много да сме заедно имах нужда от него, защото го обичам, но той ми отказа.

И  се ядосах и както си четях розали.ком.му написах едни неща от една статия защото мисля, че са верни и че се отнася за мене и него- че на него му е по добре като не сме заедно и че двама души, дори и да са скарани ако искат да са заедно търсят начин да се сдобрят, и ако обичаш някого, и той го знае, но във всеки един момент реши, че иска да е без тебе и се чувства добре-що за човек е този, който постъпва така жестоко-такъв човек няма място в живота ми.

Сложих край, ама не ми е по добре напротив зле ми е, но и преди не бях добре защото си ревях сама в леглото затова че пак не е при мене, че непрекъснато отказва и зачезва а когато го попитам ,иска ли да се разделим и въобще, какво иска, винаги казваше, аз искам да съм само с тебе, защото ми е хубаво.

А  защо по дяволите на мене не ми беше като съм сама та аз живеех само за срещите ни, непрекъснато му взимах нещо интересно да го зарадвам.

От 29.10. не ми се е обаждал. Сега съм почивка, а като се върна на работа, как да се държа като го видя. Реве ми се, ама не може така да продължава, какъв пример давам на децата си, че някой може да манипулира майка им, тя непрекъснато да реве и това е нормално.

Решила съм да напусна работа и да замина да поработя в чужбина, дано там се успокоя. Въпроса ми е сбърках ли някъде моя ли е вината -за мене той все още е най най но няма да му дам така да се държи с мене дори ако означава раздяла -(за мене това е равно на смърт). Права ли съм?