Здравейте на всички…

Искам да споделя моята история с вас. Ще я наричам само ТЯ.
Всичко започна средата на лятото. ТЯ се влюби в мен и започна да ми го показва. Започна да ми пише разни смс-и и да ми прави намеци. Докато един ден не ми каза, че си пада по мен. На следващия ден директно ми каза „довечера те чакам в моята стая” (ТЯ е роднина на шефовете на хотела където работех). И аз отидох. Беше невероятно. Секса и страстта са несравними за мен. Не ми беше толкова хубаво с никоя друга.

Правихме секс 4/5 нощи и го правихме наистина по сяла нощ. Отначало се бях настроил за мимолетна връзка. Защото ТЯ е женена и има дете. Обаче започна да говори за сериозни неща. Като това да се разведе с мъжа си заради мен. И така малко по малко се влюбих. Готов съм на всичко за нея и малкия. Бях готов да променя живота си тотално.

ТЯ се прибра в родния си град при мъжа си. С уговорката да развали отношенията си с него и след време, да се разделят. И така почти 3 месеца поддържахме връзка по телефона, имеили и смс-и. До днес… вижте какъв имеил ми прати днес…

„Да ти кажа честно мисля, че нищо няма да се получи, първо нямам причина, за която да се хвана, за да се разведа с мъжа си, второ осъзнах, че ако го направя детето ми ще страда, защото се поставих на негово място и предпочитам аз да страдам от колкото детето ми и така мисля, че е по добре всеки да продължи по своя път нататък,  а и аз не искам да имам повече проблеми. Първият път се разминах никой не разбра нищо, но втори път не искам, защото тогава ще разберат всички и ще стане лошо и нашите пак няма да ми позволят да се разведа заради детето. Съжалявам много, но така е най добре и за двама ни.  Няма смисъл да се залъгваме и да живеем в една илюзия, която няма да се осъществи. Съжалявам Дани, моля те разбери ме, постави се на мое и на детето ми на мястото и ще разбереш за какво ти говоря мисля, че това е всичко.”

Като прочетох първия ред ми причерня пред очите, не бях изпитвал такава болка до сега. Не знаех как да реагирам. Написах и, че щом така е решила го приемам. И че всичко ще си остане между нас и че няма да се опитвам да и навредя по никакъв начин.

Заключих си стаята, усилих музиката до край и плаках с часове. След като се успокоих малко и и звъннах. Доста си говорихме, най-същественото което ми каза беше „детето ми чака с нетърпение да се прибере с мъжа ми и като си дойде много се радва като го види. И не мога да го разделя с баща му, предпочитам аз да страдам отколкото детето ми”.

И я разбирам, но и казах ,че трябваше да помисли за това преди да ми завърти главата. А тя знаете ли какво ми каза… само… „извинявай…ти си млад, живота е пред теб, ще си намериш друга”

Не знам как да ви опиша как се чувствам. Света все едно се срина. Вече нямам цел в живота. Надявам се да успея да я забравя… някой ден.
Тома е… исках само да споделя болката си…