Здравейте,
Реших и аз да споделя моята история.
В един есенен ден се запознах с едно момиче. Хареса ми. Започнах ме да излизаме на кафета и обяди. Прекарвах ме си добре, когато сме били заедно по задачи.

Признах и че я харесвам. Всеки ден исках да съм близо до нея. Поднасях и цветя и писма.

Влюбих се в нея. Но започнах да и досаждам от време на време. С което се отрази и на излизанията ни. Започна по рядко да приема моите покани за кафета и да ме отбягва.

Знам, че допуснах грешки. Но сега след като вече не иска да ме вижда и приказва, осьзнах какво съм загубил - Един прекрасен човек.

Помолих я за прошка и втори шанс, но нищо. Остана само един хубав спомен, който заема важно място в сърцето ми. Тя ми показа какво е обич и болка.

Обичам те, слънце мое!