Ето и моята история. С мъжа,  с който живея вече 4 години се запознахме чрез обявите на един вестник. Той беще още в казармата, а аз тъкмо бях завършила училище.

Писахме си  2 години и 2 месеца, след което той дойде в моя град на гости и така постепенно с времето стана, че се премести окончателно  да живее при мен.

Бяхме много щастливи, поне аз. После стана така, че той не ми обръщаше внимание изобщо. Прибираше се много късно от работа. Сигурна съм, че не ми е изневерявал, понеже се събираше с неговите колеги и не искаше моята
компания. Много ми тежеше тогава и така до ден днешен нещата не са се оправили, само с тая разлика, че спря да пие понеже си смени работата. Не се събира вече с ония колеги.

За 3 години си е хващал багажа да ме напуска -претекста му беше, че всеки ден  съм била една и съща, но още отношенията ни са такива.

Смея да кажа, че съм перфектната домакиня, а може би той не го оценява това.

Какво да правя, да продължавам ли да си затварям очите и да съм непукист или да го напусна?