Здравейте на всичко читатели на "Розали".

Преди 6 години се запознах с моя приятел, с когото живея и имаме 2 деца. Аз съм на 37 години. През годините с този човек преминахме през какво ли не и добро и лошо, изградихме връзката си от нищото, любовта, която изпитвахме един към друг ни караше да се усмихваме през целия ден.

Той постепенно се превърна в целият ми свят, мислех само за него, даже ми се струва, че пренебрегвах и децата ни, само и само той да се чувства добре.

Той правеше същото за мен, всичко беше "цветя и рози" до момента, в който той не смени работата си, започна да закъснява, понякога и да не се прибира по цели нощи, защото се налагало да работи.

Спряхме да имаме общ живот, нищо не правехме заедно и тогава се разделихме за 5 дни, макар нещата да не вървяха от месеци.

През тези 5 дни се появи тя /26 годишна/,на която той и е вторият мъж в живота. Разбрах за това и всичко, в което съм вярвала се срина, започнах да умирам бавно, ходих при него молих го, заплашвах го, мислех си , че правя това от любов и в името на тези 6 години и двете ни деца, унижих себе си докрай.

И ето сега той се върна при мен, постигнах това, което исках, но сега вече не съм толкова сигурна, че си е струвало. Той твърди, че всичките му спомени са свързани с мен и не може да живее без децата и да е щастлив другаде. Аз обаче вече не съм същата, май свободата да съм без него ми хареса, дали не съм искала да си го върна,заради навика. Мисля, че да.

Сега вече не искам да съм с него, а само с децата си .Питам се дали си е струвало да го прибирам обратно, макар че той прави всичко за да бъде всичко ок.

Дали това е криза или щастие за мен?

Благодаря за вниманието.