С моя приятел сме от много години заедно, преминахме и през хубави и през трудни моменти. Той не е лош човек, дори напротив бих казала, че е мъж мечта за повечето жени. Стабилен е, много образован, със страхотна професия, много добре заплатен, въобще човек с бъдеще.
Проблема е,че аз не го обичам. Не, не че не го обичам, но го обичам като всичко друго, но не и мъж - по точно е да се каже, че не съм влюбена в него...никога не съм била! Непрекъснато намирам "кусури" в него - че не се облича добре, че е напълнял, че не ми харесва начина по който се храни и разни други неща.
В същото време искам да се променя, да създам семейство с него, да има хармония. Знам, че вината е в мен...
Проблема е, че има моменти в който не виждам смисъл в връзката ни.
На всичко това той отвръща с мълчание и нежна обич.
Дали да си тръгна докато не е твърде късно за него и за мен?
Объркана съм, но наистина ми липсва пълното щастие....страх ме е също така в търсене на щастието да не се окаже, че съм загубила нещо по истинско и по красиво.