Здравейте всички!
Често казано не зная защо пиша всичко това. Не очаквам помощ или съвет. Просто искам да го споделя.
Мислех си, че само малки момичета могат да се влюбват безнадеждно. Е и аз с моите 38 год. трябваше да преживея такова нещо. Когато се запознахме беше решил, че ще се развежда. Не можеше да живее с тази жена. Има и две големи деца. В продължение на две години бях неговата опора. Разказваше ми всичко за тях.
Съпругата не му даваше да изкарва собствената си кола, непрекъснат контрол, кавги и хитлеристи методи.
Бях до него винаги. На 2 пъти се опита да дойде да живее при мен След една седмица отново се връщаше и аз отново го приемах защото много го обичам. Какви ли не огорчения и обиди получи от нея? Какви ли не неща му сервира? И когато се опита да тръгне тя го заковава на най-слабото му място-децата, че ако той си тръгне те няма да го погледнат.
Истинската му грешка е, че не се осмели да поговори с тях и въпреки, че за кой ли път го мачкаше, той отново се върна при нея. А повярвай те ми аз дадох всичко от себе си и му показах, че мога да го направя щастлив, но този страх от тази жена излезе по-силен дори и от любовта ни.
В заключение искам само да кажа че живея в собствен апартамент имам две дечица и мъжът ми е починал преди 5 год.
Мислех си, че съм намерила човека, защото се раздадох без остатък и вярвате ли ми, че много ужасно много ме боли.
Очите ми пресъхнаха, защото просто нямам повече сълзи.
Това е.
Благодаря на всички, които прочетоха за мен.
И поне вие бъдете много щастливи!!!