Здравейте и от мен! Незнам как трябва да започна, незнам изобщо има ли смисъл това! Седя си тук и чета за толкова много разбити сърца... Мисля си в какво изобщо се е превърнал света!? Това ли е изхода!? Всеки наранява някои и защо!? Защото и той е бил наранен и мисли, че по този начин ще намали болката си, а всъщност в това няма никакъв смисъл. Знаете ли, и аз разсъждавах по същия начин, наранявах толкова много хора, слагах маската си и създавах впечатление у всички, че съм най-щастливия човек. Още тогава бях разбрала, че нямам приятели. Не вярвах в никой и нищо...тогава се появи той. Беше преди около 5 години. В момента, в които го видях си помислих "Кой е тоя пак!? И какво си мисли, че прави!?", но за него бях толкова прозрачна .Сякаш беше в мислите ми и знаеше болката ми, която ме беше научила да играя постоянно този театър. Незнам защо тогава той реши да ми върне надеждата в хората, в приятелите. В началото му нямах напълно никакво доверие. Сложила както обикновено маската си, се опитвах да играя ежедневния театър и пред него. Но при него не се получаваше, сякаш той знаеше всичко....и тогава незнайно как, аз се превърнах в друг човек, възвърнах вярата си в хората. Знаех, че каквото и да се случи, аз винаги мога да разчитам на него, да му споделя, да ми помогне! Да! Той беше единственото прекрасно нещо в живота ми-най-добрия ми приятел! Годините минаваха, срещах много момчета, които ме нараняваха, но болката ми беше по-малка, защото той беше до мен, когато имах нужда от него! И един ден, незнам и аз как стана, след 5 годишно приятелство, осъзнах, че съм се влюбила в него. Чувствата ми бяха споделени, но в момента, в които тръгнах с него, аз си втълпих, че го обичам само като приятел и скъсах с него. Осъзнах, че не е така едва когато бях сложила края, но въпреки всичко ние си бяхме приятели, а на мен това ми стигаше. Мислех, че всичко ще се нареди от само себе си,докато един ден, съвсем случайно не научих, че е бил с мен и с друга.
Не можах да го повярвам, написах му SMS, нямах сила да му се обадя....някак скрито се молех, той да ми звънне и да ми каже поне едно "Съжалявам!". Не можех да повярвам, че единствения човек, в който съм вярвала ме е предал!
Сега стоя тук и пиша...пиша за него и все още не мога да повярвам, че човека, който е бил винаги до мен и в които съм вярвала толкова без прикосновение ме е лъгал,а точно той винаги ми е повтарял, че никога не ме е лъгал и никога няма да ме излъже. Незнам какво се случи с него, но аз останах без сили. Целият ми свят се срути, изгубих и малкия смисъл, които намирах... Нямам сила дори да го мразя!
Търся вината в себе си, но не мога да я открия...мисля си, когато един ден го среща по улицата, какво ще ми каже, а аз как трябва да се държа... Незнам дори защо пиша това... Незнам дали някой е имал моя проблем, ако мога да го нарека така, незнам и какъв съвет мога да получа.....
Единственото,което знам е,че ме е страх да обикна някои отново!
Благодаря,че поне ме изслушахте!