Здравейте, проблемът ми не е кой знае какъв може би, а най-вероятно в очите на много хора би изглеждал смешен дори. Но истината е че вече не знам какво да правя, мина толкова време, делят ни толкова много стени, но аз просто не мога да го забравя. С него бях четири години, но за беда той ми изневеряваше постоянно, трябваше ми доста време да го разбера, нали знаете, потърпевшият винаги разбира последен, той разбира се всеки път отричаше, но с течение на времето лъжите му излязоха наяве.
Въпреки изневерите си, постоянно ми повтаряше, че ме обича, че се заблуждавам, че не би погледнал друга, че аз съм тази с която иска да бъде до края на живота си. Заради него заминах възможно най-далече, защото знаех, че ако той е наблизо, никога няма да ми позволи да се откъсна от него.
И така 3 години.
Миналият месец се прибрах за малко в България, и се видях с него, просто беше неизбежно, видяхме се на улицата и не можехме да се подминем.
Не мога да опиша чувството, което изпитах, сякаш отново бях на 15, пеперудите в корема, подкосяването на краката, но този път съчетани с една огромна болка, която мислех за отшумяла, или по-скоро надявах се да е отшумяла. Той сякаш се чувстваше по същият начин, поне според думите и изражението му, каза ми, че се е променил, че въпреки времето и разстоянието не ме е забравил и ме обича по-силно от всякога, казва и че сега осъзнава какво е имал, и че никога не би повторил същите грешки.
Иска ми се да можех да повярвам, но ще съжалявам цял живот ако просто захвърля всичко, а се окаже, че той е все същият. Но дали няма да съжалявам и ако не поема този риск, и до края на живота си се питам дали не съм пропиляла шанса си, да бъда щастлива с човека, който обичам. Не знам какво точно търся, дали търся съвет, или просто искам да разтоваря сърцето си, защото никога не сам била толкова объркана и нещастна, а дори няма с кой да споделя.
Каквото и да е, съвет не би ми навредил, ще ви бъда благодарна ако можете да ми помогнете.