Здравейте на всички, които четат тези страници. Незнам защо имам нужда да напиша тези редове, но мисля, че ще ми е по-добре ако сподели.
Аз съм момиче на 21 години. Имах си приятел от 6 години. Много се обичахме, дори сега се обичаме още.
Преди около 9 месеца дойдох в САЩ и всичко сякаш приключи. Знаете, че далеч от очите далеч от сърцето е любимия човек. Тук се запознах с мъж с 8 години по-голям от мен. И така се превързах много към него. Той е много отговорен, и в началото се държеше чудесно, но сега всичко се промени като разбрах, че като сам само с него. Приех го с всичките му недостатъци, но....сега се чувствам гадно.
Имам чувството, че си играе с мен. Каза ми, че не чувствал нищо към мен, но....като го попитам защо е с мен той не може да намери отговор, уж имам някои до себе си, а всъщност сам сама. Много го търпя....винаги се съобразявам с него и това което той желае, подкрепям го, но ми се иска да ми покаже че и той е с мен така както аз с него. Няколко пъти бях на ръба да се разделим, но не можах - незнам защо нямах сили, но си стъпих на краката и реших, че при следващото недоволство и отнасяне с мен като парцал ще му кажа-до тук.
И аз си имам достойнство искам да кажа на всички, които не се чувстват желани и търпят капризи на някои който не заслужава - да си помислят дали са длъжни....